Всеки от тях има своите оправдания, но и все по-малко възможности за грешки, пише "АС".
Те са двама футболисти, в които клубът инвестира сериозно: Франко струваше 63,2 милиона евро, а Арда – 20 милиона. Това бяха два трансфера, които породиха огромен ентусиазъм и очертаха обещаващо бъдеще. Но минават часове, дни и седмици... и нищо. Не показват нужното ниво. И не само това, ами формата им върви надолу. И двамата разочароваха с представянето си срещу Алавес за Купата на краля.
Тревогата за Гюлер може да се определи като „жълт код“. Усещането е, че ролята на диригент в халфовата линия му е твърде голяма. Че е твърде далеч от представянето, необходимо, за да бъде новият Модрич; да бъде мозъкът на целия отбор. Срещу Албасете той беше полузащитникът с най-ниска точност на пасовете (87%), отстъпвайки на Сестеро (89%) и Валверде (94%). Тази статистика се влошава още повече в офанзивен план. При подаванията в последната третина на терена спадът е драстичен: 82% точност, в ярък контраст със 100% на Сестеро и 90% на Валверде.
Това е поредното доказателство за футболист с изящно докосване, но на когото големите изисквания в Реал му идват в повече. Поне към днешна дата. Остава въпросът как би се представил като атакуващ полузащитник или изтеглен вдясно. Защото има и някои положителни знаци: той беше играчът, създал най-много голови положения за целия отбор (5). Но когато се озове в центъра на събитията... представянето му спада. В мача с Алавес, въпреки че на теория беше диригентът, той завърши мача само с 65 подавания – много ниска цифра. По-малко от Асенсио (76) и Валверде (80). Далеч от очакванията.
В този смисъл обаче истински притеснителен е случаят с Мастантуоно. От дълго време той не е на ниво... и е първият, който го знае. Загубил е дързостта, която имаше в първите си мачове, когато търсеше пробива, дори и атаката да не завършваше успешно. Онази увереност да опитва. Да играе без страх. Същевременно е загубил и остротата си. Два факта го доказват: той отправи само един удар, освен този при гола (който беше и единственият точен), и завърши с два пъти по-малко дрибъла от Давид Хименес (2).
Мастантуоно дойде, за да бъде титуляр. Пристигна с този етикет, с тази увереност. Но вярата в него се изпарява. Точно в сряда се навърши един месец от завръщането му след контузията в пубиса. Имаше време да възстанови физическата си форма и усещанията си. Но той не е същият. Изиграл е само 172 минути в последните 15 мача. Изчезнал е. А когато получи шанс... усещанията са горчиви. Това бяха два трансфера, платени със сериозни суми: 63,2 и 20 милиона евро. Те са футболисти за настоящето и бъдещето. Но не само че не успяват да се наложат, а сякаш зациклят. Нещо не е наред; и двамата се провалят. И надвисва усещането за два проекта в опасност.
