Луис ван Гаал внимава за детайлите и вярва, че малките неща могат да преобърнат колата. В Манчестър Ю той е обсебен от всекидневните си задължения. В Аякс през 90-те години забрани вестници на тренировъчната база. В Барселона няколко години по-късно бяха мобилните телефони. Всички лоши ченгета обаче се нуждаят от доброто ченге и по време на престоя му на „Камп Ноу“ от 1997 г. до 2000 г. той си имаше такова. Казваше се Жозе Мауриньо.

Бившето крило на Барса Шимао, привлечен от Ван Гаал през 1999 г., си спомня: „Ван Гаал се вбесяваше за всичко. Навсякъде. Беше много взискателен. Забрани телефоните. Трябваше да внимаваме. Мауриньо беше различен. Много спокоен, шегуваше се. Сутрин ми даваше вестника и обсъждахме новините. Беше много внимателен.“

Преди 17 години репутацията на Ван Гаал достигна връхната си точка. Вече като носител на европейската титла с Аякс той спечели два шампионски трофея на Испания по време на краткия си престой в Барселона. Мауриньо, едва в средата на 30-те си години, беше асистент номер три на Ван Гаал. Преди това беше преводач и скаут, когато треньор на Барса бе сър Боби Робсън. Холандецът обаче го повиши до степен, че да води всекидневните тренировки и указанията към отбора в деня на мача.

В Ситхес, курорт на около 20 км югозападно от Барселона, двамата живеят на 15 метра един от друг в два съседни апартамента на жилищен блок. Днес мениджърите на Манчестър Ю и Челси отново ще са на 15 метра разстояние, но този път край тъчлинията на стадион „Олд Трафорд“. Но за да оценим последния и най-важен етап в продължителното им приятелство, ще трябва да се върнем в лондонския Савой Хотел по време на вечерята на Асоциацията на футболните журналисти, дадена в чест на Мауриньо на 19 януари тази година.

Ван Гаал се готвеше за световното първенство като селекционер на Холандия, но присъства, за да уважи своя другар. Приемайки своята награда, Мауриньо заяви: „Трябва да благодаря на асистентите ми, на играчите и на г-н Ван Гаал и г-н Робсън, моите двама наставници.“ 

В отговор Ван Гаал каза: „Винаги ме описват като арогантния Луис ван Гаал, но тук съм скромен и смирен. Защото сега той е по-добър от мен.“

Днес Ван Гаал среща Мауриньо в началото на един труден еволюционен процес, в който се намира Юнайтед. На футболен език, вече на 10 точки зад Челси, холандецът е по-уязвим. А когато двамата се срещат за първи път в Испания през 1997 г., в сила е точно обратното.

Статистиките от финала на Шампионската лига през 2010 г. обаче са забележителни. Интер на Мауриньо победи Байерн на Ван Гаал с 2:0, въпреки че притежаваше топката едва в 34% от времето. В тази нощ балансът най-накрая се обърна. Сега португалецът има две купи от Шампионската лига за сметка на само една в полза на холандеца, а вярата му в солидния и прагматичен футоол беше достатъчно, за да ядоса и надвие отбора на Ван Гаал, създаден да впечатлява с игра.



Въпреки приятелството им и идентичното им кредо за треньорството, Мауриньо и Ван Гаал винаги са виждали същината на играта по малко по-различен начин. Крилото Ариен Робен е бил и при двамата и казва: „Мауриньо избира отбор победител, без значение дали играе хубав футбол. Ван Гаал иска да спечели със специален футбол.“ 

Между двамата има и доста прилики, най-важната от които е, че робуват на схеми, структура и организация. Но каквото и да стане днес, едно е сигурно: Ван Гаал ще прегърне своя приятел и двамата ще се усмихнат.