Дънди, градът на откритията. Известен със своята юта, мармалад, журналисти и Джим Маклийн, най-успешният треньор, поемал отбора на приморския град.
Футболният тим на Дънди също така е един от немалкото в Шотландия, които са известни с „обичта”, която изпитват една към друга двете страни на футболния живот.
Един от по-скандалните, вече бивши играчи, на клуба е Рос Уолъс, който допусна грешката да оцени жените на Дънди с „единица по десетобалната скала”, непосредствено след като се присъедини в редиците на Престън Норт Енд. Какво съвпадение, че подобно изказване идва от футболист редовно получавал същата тази оценка докато бе в редиците на Селтик.
Футболистите на Дънди не са еднократно изключение.
Негодуванието на Уолъс върви по следите на италианеца Мануел Паскали от Килмарнък, който също даде компетентната си оценка, след като той и „Лудите” бяха употребили индустриално количество пиво по време на рейд към нощните клубове.
Българинът Стилиян Петров не остана по-назад, заявявайки пред български вестник, че „Шотландските жени са грозни”. Недълго след това изплуваха спомените на Стан от времето му в Глазгоу рамо до рамо със съотборниците си Раб Дъглас и Стивън
Пиърсън, когато шотландските дами не изглеждаха толкова зле, колкото „претенциозните юнаци”.
Артур Боруц бе решил да излее мъката си пред полски вестник, заявявайки, че феновете на Селтик са толкова тихи, че е можел да ги чуе как изпускат газове. А това идва от човека, който най-вероятно е изял всичкия фасул.
Нуно Капучо не пропусна да се оплаче, споделяйки в ефира на португалско телевизионно предаване, че в бившите му клубове и най-вече в Рейнджърс са се отнасяли с него „като с нищо и никой”. Припомнете ми още веднъж…Нуно кой?
Джон Макий, "DailyRecord"