В рубриката „Съотборници” Стив Сидуел разказва за периода на Димитър Бербатов във Фулъм. Имаше някои съмнения къде ще отиде Бербатов след като напусне Манчестър Юнайтед, но ето го като играч на този отбор. В канала на „Лигата на джентълмените” по VBOX7 отново ви припомняме за българина, оставил истинска и незаличима следа във Висшата лига.

 

 

„Това бе огромно изявление за намеренията на клуба. Защото той бе голямо име – Димитър Бербатов. А и връзката с мениджъра по онова време бе важна, разбираха се с Мартин Йол. Спомням си, че разбрахме това в клубния автобус и когато новината стигна до задната част на автобуса всички мислехме, че това е нещо сюрреалистично. Защото ние щяхме да имаме човек с уникални умения, когото гледахме отстрани преди това и той със сигурност щеше да развие отбора”, спомня си Стив Сидуел.

 

 

„Мнозина казваха, че той сякаш можеше да си вземе одеяло и възглавница, защото по онова време не се движеше чак толкова много, но беше различен. А това се отразяваше и на играта му. Той обаче беше пълен със страст, обича футбола, мога да го кажа със сигурност, много е емоционален също, но си имаше собствена скорост в играта и тимът ни трябваше да се адаптира към това”, добави още бившият съотборник на Димитър Бербатов.

 

 

„Първото му докосване беше кадифено. Сякаш имаше нещо на обувките и независимо как топката идваше към него, той я спираше. Най-известният момент бе когато топката идваше над главата му и той я овладя с едно докосване. Това просто донесе едно ехо на възхищение на стадиона. Да, първото му докосване бе невероятно! Той винаги намираше начин да се оправи с подаванията към него”, допълни Сидуел.

 

 

„Ако говорим за голове, тогава трябва да кажа волето срещу Стоук Сити. Топката се вдигна високо и изглеждаше, че трябва да се спре преди всичко друго, но той я изстреля с лекота и тя влетя в мрежата. А това бе и победният гол. Не забравяйте и онази радост, когато показа на фланелката си надпис „Бъдете спокойни и ми подавайте топката”, добави още Стив Сидуел.