Това не е просто класиране на мениджърите с най-лоши проценти победи, а по-скоро на тези, които са се представили далеч под очакванията до такава степен, че това е почти впечатляващо, разкрива Goal.com в свой материал, посветен на Висшата лига. Например, Киърън Маккена има най-лошия процент победи от всеки мениджър във Висшата лига, водил пълен сезон от 38 мача – 10.5%, но дали наистина някой е очаквал отбор на Ипсуич Таун, който беше спечелил две поредни промоции, да се задържи?
10. Реми Гард (Астън Вила)
Спадът на Астън Вила и евентуалното им изпадане от Висшата лига през 2016 година всъщност започна с назначаването на Тим Шерууд година по-рано, но, хей, той успя да ги насочи далеч от зоната на изпадащите в края на сезон 2014-15 и ги изведе до малко вероятен финал за ФА Къп. Когато бившият играч на Арсенал Реми Гард беше привлечен като негов заместник, имаше истинска надежда и вяра, че той може да събере една група от разнородни играчи.
Този отбор на Вила включваше имена като Джак Грийлиш, Идриса Гей, Жордан Верету и Жордан Амави, които щяха да имат добри кариери другаде, но в крайна сметка на отбора му липсваше достатъчно качество около тях, както Гард щеше да открие. Въпреки че постигна равенство 0-0 срещу фаворита за титлата Манчестър Сити в първия си мач начело, Гард излезе победител само в два от своите 20 мача във Висшата лига, като автоголове бяха отбелязани и в двата случая, за да подобрят шансовете на Вила.
Този кратък престой в Западен Мидландс обаче на практика го направи неизползваем отново в Европа, като следващата – и към днешна дата последна – работа му дойде в МЛС с Монреал Импакт от 2017 до 2019 година.
9. Дейвид Мойс (Манчестър Юнайтед)
Чуйте, справедливо ли е Дейвид Мойс да попадне в този списък, като се има предвид колко слабо се представя всеки мениджър на Манчестър Юнайтед след неговия период? Да, но също така трябва да помним как се усещаше неговият престой в онзи момент.
Червените дяволи бяха действащите шампиони. Не беше тайна, че те са искали други мениджъри да наследят сър Алекс Фъргюсън – Жозе Моуриньо, Юрген Клоп и Пеп Гуардиола бяха сред имената, които се споменаваха – и така Мойс влезе в ситуация, която не беше идеална още от самото начало. Това също леко намали тежестта на очакванията върху него, но той все пак успя да мине под тази летва.
Философията на Юнайтед при Фъргюсън беше „печели на всяка цена“. Тя надхвърляше формации и състав. При Мойс те сякаш се опитваха да правят обратното и това беше първото от дълга поредица провали на „Олд Трафорд“.
8. Рой Ходжсън (Уотфорд)
Рой Ходжсън си е спечелил заслужена репутация на човек, който извежда отбори до спасение и ги прави конкурентоспособни срещу топ съперници. Можем да разберем защо Уотфорд се насочиха към него през януари 2022 г., след като вече бяха уволнили Шиско Муньос и Клаудио Раниери, като отборът се намираше на ръба на зоната на изпадащите.
Планът изглеждаше достатъчно прост. Ходжсън, на този етап вече подобряващ собствения си рекорд като най-възрастния мениджър в историята на Висшата лига, щеше да внесе стабилни принципи в отбор, който имаше нужда от стабилност, и те щяха да съберат достатъчно точки, за да се отдалечат от изпадането. Звучеше страхотно на теория, но не толкова на практика.
Опитният мениджър не успя да обедини разпокъсана съблекалня и ако не друго, влоши отношенията между клуба и феновете. След загубата с 1-0 от неговия бивш (и бъдещ) клуб Кристъл Палас, Ходжсън аплодира публиката на „Селхърст Парк“, но пренебрегна гостуващия сектор, като заяви, че бил твърде далеч, за да го поздрави.
Забележително е, че Ходжсън, който не успя да спечели нито един домакински мач с Уотфорд, остана до лятото, преди да бъде освободен, като изглеждаше, че ще се пенсионира, преди да се върне отново в Палас.
7. Пол Джуел (Дарби Каунти)
Един от най-големите „надскачащи очакванията“ мениджъри във Висшата лига също ще бъде запомнен като един от най-лошите. Как е възможно това? Нека разгледаме случая на Пол Джуел.
Като млад мениджър в средата на трийсетте си години, Джуел изведе Брадфорд до елита през 1998 г. и дори ги запази в него в последния ден на първия им сезон във Висшата лига. По-късно той се завърна в топ нивото като мениджър на Уигън Атлетик през 2005 г., извеждайки ги до най-високото им класиране в историята още в първия им сезон там и едва избягвайки изпадане година по-късно, преди да подаде оставка.
Отборът на Дарби Каунти от сезон 2007-08 повика Джуел да ги спаси през ноември на този сезон, като до този момент те бяха спечелили само един мач във Висшата лига. Джуел добави точно нула победи към тази бройка, а овните изпаднаха с рекордно ниския актив от 11 точки. Той беше уволнен по средата на следващия сезон в Чемпиъншип и след напускането на „Прайд Парк“ пое само още един мениджърски пост – в Ипсуич от 2011 до 2012 г.
6. Нейтън Джоунс (Саутхемптън)
Нито един мениджър не е давал толкова много „съдържание“ на Висшата лига за толкова кратко време, колкото бившият наставник на Саутхемптън Нейтън Джоунс. Той имаше достатъчно цитати, за да напълни книга.
Това е мениджър, който каза, че неговият отбор е изпуснал преднина от 1-0 срещу Уулвс с човек повече, защото напрежението от това да имат числено предимство било твърде голямо. Това е мениджър, който постоянно призоваваше Бог и Исус с надеждата тактиката му да проработи. Това е мениджър, който настояваше, че е един от най-добрите в Европа, когато Саутхемптън го взеха от Лутън Таун. Това е мениджър, който казваше, че се наслаждава на треньорската работа, защото да стои вкъщи и да „се ожени за хубаво уелско момиче“ би било твърде лесно.
Е, една победа в осем мача в лигата очерта доста сурова реалност, Саутхемптън се срина до дъното на таблицата и там щеше да завърши сезон 2022-23.
5. Алън Шиърър (Нюкасъл)
Горкият Алън Шиърър. Един компетентен клуб не би поставил човек без опит начело на отбор, който отчаяно се бори да избегне една от най-изненадващите изпадания. Въпреки това той прие работата и плати цената.
Феновете на Нюкасъл обичат Шиърър повече от всеки друг затова Майк Ашли се опита да повдигне настроението на „Сейнт Джеймсис Парк“ с това отчаяно назначение през април 2009 г., когато оставаха само осем мача до края на сезона. Отборът започна кампанията с Кевин Кийгън, който напусна в началото на септември, докато Джо Киниър пое временно преди здравословни проблеми да го принудят да се оттегли. Крис Хютън се намеси като временен треньор на два пъти, но беше пренебрегнат за постоянната работа преди тимът да изпадне в Чемпиъншип.
Шиърър постигна една победа – 1-0 срещу съперника за оцеляване Мидълзбро, воден от Гарет Саутгейт, а неговият обичан Нюкасъл изпадна в последния ден след беззъба загуба с 1-0 като гост на Астън Вила. Когато феновете говорят за неговата легенда, те внимават да пропуснат тази глава.
4. Феликс Магат (Фулъм)
Изключително креативен играч, който беше важна част от европейските успехи на Хамбургер в края на 70-те и началото на 80-те, Феликс Магат по-късно се радваше на признание като треньор в Германия, където спечели титли в Бундеслигата с Байерн Мюнхен и Волфсбург. Само пет години след този триумф с Един Джеко и компания той пое Фулъм.
Магат всъщност спечели три от 12-те си мача във Висшата лига, което не е чак толкова лош резултат за отбор, борещ се за оцеляване, но той оказа толкова негативно влияние извън терена, че трябваше да попадне в този списък. Бреде Хангеланд разказва как треньорът му предложил да маже сирене върху бедрото си, за да лекува мускулна травма. Излишно е да се казва, че Магат изгуби връзката с играчите във Фулъм и след няколко мача в Чемпиъншип, когато отборът беше на дъното, остана без работа.
3. Игор Тудор (Тотнъм)
Най-новият участник в този списък Игор Тудор беше първият човек, натоварен със задачата просто да спаси Тотнъм от изпадане в Чемпиъншип през сезон 2025-26 след уволнението на Томас Франк. Всичко, което направи обаче, беше да ускори пропадането им.
Тудор беше назначен като „пожарникар“, с репутация, че постига резултати в краткосрочен план. Ключовото обаче беше, че той никога не беше работил в Англия и подцени колко тежко е положението. Едва след първия си мач – загуба с 4-1 от Арсенал – той осъзна какво го очаква. „Това е ситуация, която никога не съм виждал“, беше неговият коментар.
За да сме честни, той пое отбора в разгара на безпрецедентна криза с контузии – имаше само 13 здрави полеви играчи в първия си мач. В рамките на 44 дни обаче не спечели нито един мач и загуби съблекалнята.
2. Анге Постекоглу (Нотингам Форест)
Анге Постекоглу почти сигурно ще бъде запомнен с това, че спечели Лига Европа и завърши 17-и с Тотнъм в един и същи сезон. Скептиците обаче ще посочват престоя му в Нотингам Форест.
Без предсезонна подготовка, с напрежение в клуба и липса на подкрепа, той загуби четири от пет мача и издържа едва 39 дни. Уволнението му беше обявено само 18 минути след загуба с 3-0 от Челси.
1. Франк де Бур (Кристъл Палас)
Ако Жозе Моуриньо смята, че си най-лошият мениджър в историята на Висшата лига, вероятно си такъв.
Кристъл Палас назначиха нидерландеца с идеята да променят стила си на игра. След загуба с 3-0 от Хъдърсфийлд в първия кръг, последвана от още три загуби без отбелязан гол, експериментът беше прекратен.
До днес Де Бур остава единственият постоянен мениджър във Висшата лига, който е загубил всичките си мачове, без отборът му да отбележи нито един гол.
Превод: Тема Спорт
