Мека. Катедралата. Све­щената земя. Когато Борусия и Байерн излязат в събо­та вечер на терена, те няма да попаднат на обикновен стадион. Той е нещо много повече. Тук, на Националния стадион, построен наново в началото на века за 1,4 млрд. евро, се раждат герои и ми­тове. Тук всяко поколение има своите незабравими ми­гове. Дори тези, които кра­чат само като фенове по Пъ­тя към „Уембли", имат усе­щането, че вървят към фут­болния Олимп.

Още премиерата тук влиза в историята. Съоръжението е готово само 4 дни преди финала за ФА къп между Болтън и Уест Хем, влязъл в ис­тория като финала на Белия кон. Билети за тази среща не се пускат, което се оказва ог­ромна грешка. На входовете идват около 300 000 души, ко­ето предизвиква хаос - тера­сите са препълват, а когато не остава място, мнозина нав­лизат и на терена. На сцена­та се появява полицаят Джордж Скори, чийто бял кон (на име Били) се отличава след тълпата. Мачът започва, ма­кар и с 45 минути закъснение, благодарение най-вече на ycилията на Скори и колегите му. Болтън печели с 2:0 пред пове­че от 200 000 зрители, Дейвид Джак вкара първия гол.

Старият „Уембли" с двете кули-близнаци дълго време е смятан за футболен бастион на Британската империя, преди да бъде превзет от унгарците. Тук Пушкаш, Хидегкути и cue са първият отбор от континента, който пече­ли - с фамозното 6:3 през 1953 г. Макар тази загуба да съкрушава англичаните, „Уембли” остава техен духовен футболен дом. Тук ритуалите се спазват винаги - финалът за ФА къп винаги е във втората събота на май, винаги звучи не само националният химн, но и популярното „Abide with mе", а всеки играч е предста­вен лично на кралската фами­лия преди финала. Тук никога не се играе обикновен мач, в който залогът са единствено точките.

Преди стъпалата към кралската ложа бяха 39, днес те са 107. А и сега всяко едно от 90 000-те седящи места -втората най-голяма арена в Европа след „Камп Hoy" в Барселона, да­ва повече свобода за коленете - толкова, колкото имаше преди само в ложата на кралицата.

По ирония на съдбата тук, където родината на футбола спечели единствената си све­товна титла и навръх 150-ата годишнина от основава­нето на Английската асоциа­ция, финалът в Шампионска­та лига ще е „Made in Germany".

Немците - вечните враго­ве на англичаните - имат дъл­га история на „Уембли". На този стадион бившият воен­нопленник Берт Траутман па­зи на вратата на Манчестър Сити със счупен врат и изва­дено рамо при победата над Бирмингам с 3:1 (5 май 1956 г.). Бундестимът пък е излизал 11 пъти, има 6 победи и 4 за губи, при голова разлика 15:15. Тук бе взет и последният го­лям трофей от маншафта - европейската титла през 1996-а с гол на Оливер Бирхоф за 2:1 над Чехия в продължени­ята. Паметна за германците е и победата по пътя към първа­та евротитла през 1972-а. Дитмар Хаман пък вкара и пос­ледния гол на стария стадион - за победата с 1:0 в световна квалификация на 7 октомври 2000 г. А първият немски гол тук отбеляза Алфред Бек от Санкт Паули при 1:3 през 1954-а при единствения си мач за националния тим. На новия стадион е имало са­мо един сблъсък между страни­те дотук, като Кристиан Пандер вкара за 2:1 през 2007-а.

Седем германци са играли на новата арена, петима от тях са от Челси, а Михаел Балак е с най-много участия. На стария стадион рекордьор бе Франц Бекенбауер - с 4 мача с Бундестима плюс  за сборна селек­ция през 1973-а.