Световният шампионат на Формула 1 се придвижва с умерено темпо към осмия етап в календара – Гран при на Канада на трасето „Жил Вилньов”. Много бяха интересните и дори невероятни събития от последния състезателен уикенд в Турция. В безумна катастрофа Марк Уебър и Себастиян Фетел се отстреляха взаимно от комфортните първи места. На Люис Хамилтън и Дженсън Бътън не им отне дълго време за размисъл и двамата се изкачиха до позиции 1 и 2 на подиума.

 

Характеристиките на пистата „Жил Вилньов”  никога не са предвиждали скучни гонки, а гръмкия стил, в който се развива фабулата на сезона до този момент единствено добавя за атрактивността на събитията, които предстоят този уикенд.

 

Макларъните на Хамилтън и Бътън ще са в центъра на вниманието по време на квалификациите и самата надпревара. Непосредствено след финала на Гран при на Турция в Истанбул се заговори за предимството, което ще имат британците на ултрабързото трасе в Монреал.

 

Както във всяка гонка от началото на сезона и тук Ред Бул ще бъде сред основните претенденти за победата. Най-бързите болиди на стартовата решетка, подобно на „сребърните стрели” ще се наслаждават на изобилието от високи скорости.

 

Роберт Кубица възнамерява да достигне до подиума. Високото ниво на сцепление ще е от изключителна важност в Канада, а Рено-то на Кубица демонстрира отлични качества в Монако по начина, по който излизаше от бавните завои. Полският гигант има отлични изживявания на „Жил Вилньов”. Преди четири години като тестов пилот на БМВ той даде най-бързи времена в двете петъчни тренировки, още в първото си излизане на пистата. Две години той постигна първата и единствена победа в кариерата си.

 

Спирачните системи ще играят решаваща роля в Канада. „Жил Вилньов” е едно от най-тежките изпитания за спирачните способности на машините с високите си скорости и завои като фибата на 11-и и тройната серия завои след стартфиналната линия, допълнена от виража "Сена". Тази година устройствата ще бъдат подлагани на далеч по-тежки изпитания предвид огромните количества гориво, с които ще стартират болидите.

 

Трасето в Монреал е едно от най-бързите във Формула 1. Голяма част от тимовете ще се възползват от специфични подобрения и изменения по болидите си специално за Канада, с цел да се ограничи челното въздушно съпротивление и увеличи максималната скорост. Добре работещ F-Duct ще представлява неимоверно предимство, с каквото разполагат в Макларън.

 

Подобно на голям брой от състезанията до този момент и това в Канада изглежда ще бъде подвластно на прищевките на майката природа. По-рано днес Монреал се "събуди" затрупан от черни облаци и с улици заляни от дъжд.

 

Щети по пистата. През 2008 г. асфалтовото покритие в завоите „Сена” и „Казино”се изрони и това принуди пилотите да се изтеглят върху бордюрите. Това допринесе за атрактивността на гонката, но организаторите останаха крайно недоволни и през 2009 г. бяха извършени нужните ремонти.

 

Гран при на Канада 11-13 юни;

Трасе – „Жил Вилньов”, Монреал, Квебек, Канада;

Дължина: 4.361 км, 14 завоя;

Състезателна дължина: 70 обиколки, 305.270 км;

41-о състезание във Формула 1;

Състезателен рекорд: Михаел Шумахер, 2004 г. – 1:28:24.803 часа;

Най-бърза квалификационна обиколка: Ралф Шумахер, 2004 г. – 1:12.275 мин.;

Средна скорост – 189.987 км/ч – (Роберт Кубица 2008 г.);

Последен победител – Роберт Кубица 2008 г.;

 

Трасето е разположено върху изкуствения остров Ил Нотр Дам, построен през 1967 г. за по-малко от 10 месеца.

 

Стената, разположена на излизане от последния завой е известна с прозвището „стената на шампионите”. Конструкцията се сдобива с доблестното име през 1999 г., когато Деймън Хил, Михаел Шумахер, Жак Вилньов и Рикардо Зонта катастрофират и слагат край на участията си в състезанието.

 

Изпреварванията са напълно възможни и по всяка вероятност ще се осъществят в последния, или първия завой.

 

В само три старта за последните 10 години стартиралият от полпозишън успява да задържи лидерската си позиция до карирания флаг. Пилотите постигнали победи от първата позиция са Люис Хамилтън (2007 г.), Фернандо Алонсо (2006 г.) и Михаел Шумахер (2000 г.).