„Истината е, че последните обиколки бяха много дълги. Тогава имах възможността да карам по-бавно и да гледам хората по трибуните. Но няколко сълзи замъглиха визьора на каската ми, това не ми попречи да се насладя на тези последни минути в колата преди финала. Знаех, че това може да е за първи и последен път, но се надявам, че няма да е последен път“, започна Норис.

„Може да си създадете каквато искате представа за мен, да ме опишете както искате, но аз винаги съм се опитвал да съм максимално честен и естествен. Понякога съм казвал неща, с които не всички са били съгласни, може би те са били противоречиви, но винаги съм се опитвал да съм самия себе си, винаги съм се опитвал да правя нещата по моя начин. Искам да правя нещата по моя начин.

Мнозина твърдяха, че трябва да съм по-агресивен, че трябва да правя това или онова, но всички вие сгрешихте, тъй като не послушах никого и въпреки това спечелих. Гордея се с това, че победих без да се налага да съм някой друг, да се правя на друг. Останах си верен на себе си, останах доброто момче на пистата и винаги се състезавах максимално коректно, максимално честно.

Можех да поемам повече рискове, можех да направя повече лоши неща на пистата, да изблъсквам другите от пистата, това не е никак трудно, но аз предпочитам да правя нещата така, както искам аз. Изпитвам още повече гордост от това, че така постигнах целта си“, завърши Норис.