„Скъпи български олимпийци,
Обръщам се към вас – спортисти, треньори, деятели, учители и ученици, студенти и преподаватели – към всички, които носят олимпийския идеал в сърцето си. Искам да Ви честитя от сърце 23-ти юни - Международния олимпийски ден.
На този ден, през 1894 година, по време на Първия световен атлетически конгрес в Париж, пред 2000 делегати, в тържествената зала на Сорбоната се взима решение за организиране на първите съвременни олимпийски игри и за създаването на Международния олимпийски комитет. Тогава барон Пиер де Кубертен поставя основите на ново универсално социално явление и философия, която се превръща във феномен за нашето съвремие. Тогава се формулират принципите и се дефинират основните ценности на олимпизма. През 1948 година, на сесията на МОК в Сент Мориц се взима решение - да се празнува този ден, като се дава правото на всеки комитет, да го отбележи според възможностите си. В България празникът се чества официално от 1975 г.
Този ден е не само за отбелязване на Олимпийските игри, а за размисъл върху ценностите на философията, наречена „Олимпизъм“. Тези принципи, които формират олимпийското движение от самото му начало, са и пътеводител за това как трябва да подхождаме към живота, предизвикателствата и отношенията помежду ни. Именно тези принципи са описани в „Олимпийската харта“, която е основният закон на Олимпийското движение.
Нека започнем с достигнатото върховно майсторство. Олимпийските игри са празник на човешките усилия, в който спортистите надхвърлят границите на възможното. Но олимпийското върховно майсторство не е само печелене на медали – то е в стремежа да бъдем най-добрата версия на себе си, както в спорта, така и в ежедневието си. То е поставянето на цели, усилената работа и за това да не се предаваме, дори когато пътят изглежда труден. Известна е максимата, че за да победиш другите, първо трябва да победиш себе си. Че не е важна победата, а по какъв начин се бориш за нея. Победа с нечестни средства не е победа. Победата е победа, само на спортния терен. Когато загубиш – трябва да приемаш загубата с достойнство.
След това идва приятелството – един от основните фундаменти на олимпийския дух. Олимпийските игри събират хора от целия свят, създавайки пространство, в което нациите са обединени от общи цели и взаимно уважение. Това е напомняне, че въпреки различията си, всички споделяме страст към спорта и ангажимент за подобряване на света. Чрез спорта изграждаме връзки, които преминават през граници и насърчават разбирателството между културите.
Не на последно място е уважението. В свят, който често е разделян от различия, принципите на олимпизма ни напомнят, че истинското уважение е да ценим човечността на другите, да приемаме разнообразието и да уважаваме стойността на всеки човек, независимо от неговия произход, раса и вероизповедание. Защото олимпизмът е съвършенна проява на хуманизма.
Днес, празнувайки тези вечни олимпийски ценности, нека си припомним, че те не са само за спортистите. Те са за всеки от нас. Всеки от нас има силата да въплъщава достойно върховно майсторство, приятелство и уважение в живота си - независимо дали чрез спорт, работа или лични отношения. Олимпийският дух живее във всяко предизвикателство, което срещаме, и във всяка победа, която празнуваме, във всяко поражение, от което се учим.
Олимпийските игри ни напомнят, че независимо откъде идваме или какъв език говорим, всички споделяме една обща мечта - да надминем границите на възможностите си, да празнуваме труда и отдадеността, и да приемаме духа на честната конкуренция. Днес олимпийското семейство празнува под мотото „Нека се движим“. Движението е не
само физическо усилие, то е развитие и по-добър живот!
Честит празник!“
Весела Лечева,
Председател на Българския олимпийски комитет
