Иван Славков събра ветерани на годишното събрание на Националния клуб на спортния деятел. "Тази година не свършихме почти нищо", призна Батето, преди да вдигне тост. Ето какво каза още бившият шеф на БОК и БФС на срещата, на която присъстваха Иван Вуцов, Димитър Пенев, Борис Георгиев-Моката и още известни имена в спорта.

- Г-н Славков, на излизане оттук една от заслужилите спортистки тихичко подхвърли: "Чаровникът Иван Славков". Как се отнасяте към подобни реплики?
- Предполагам, че сме имали нещо в миналото. Благодаря й, разбира се. Вижте - това е среща на приятели. Аз много пъти съм казвал, че най-голямата сила на спорта е неговият консерватизъм. Сега всички плещят за дясно, по-точно консервативно политическо управление. Те би трябвало да обърнат внимание на спорта и не само. Хората тук трябва нещо да са запомнили, нещо да са усвоили на пътя до върха и да послужат като старейшини и съветници. Повечето управници на спорта от сегашните са ми приятели, но аз съм им казвал, че тази организация не се занимава със състезания. Само това ни остава - да тръгнем да тичаме, да си изпотрошим и без това износените кости и мускули. Въпреки това се надявам през годината да ни обърнат внимание, защото спортът е нещо много голямо.

- Винаги разчитате на хумора, когато говорите на такива срещи. Някога пречил ли ви е вашият сарказъм?
- Хуморът не може да пречи, но не може да бъде и единственото оръжие. Бих казал, че той е по-скоро ускорител на движението. Вие знаете обаче, че всеки виц си е един разказ, синтез на живота. Хуморът обикновено помага.

- Преди малко обявихте, че през изминалата година не сте свършили много. В какво успяхте все пак?
- Обърнах се към една група юристи, които да помислят как може да вкараме закон или указ за финансово подпомагане на тези, които са си съсипали живот, дом, семейство, професия в името на спорта.

- Каква е идеята ви? Това нещо като премията за олимпийците, въведена при Васил Иванов, ли ще бъде?
- Идеята беше на БОК, но стана правителствено решение по времето на Лучано. Сега е модерно музикантите да плачат, че докато са пели, пили и яли, не са си водили документи. При нашите хора всичко е изрядно. Отразено е мизерното финансово състояние, което са имали през целия си живот, но системата беше друга. Ще се обърнем към правителството, да се помисли за един такъв закон.

- Безпаричието може ли да съсипе напълно спорта?
- Аз не знам накъде повече може да се съсипе, но безпаричието, разбира се, е една от основните причини. Сто пъти съм го казвал - спортът е като капка кристална вода, в която се отразява целият живот. Какво няма в спорта? Политика, здраве, образование... и финанси, естествено. Ако светлината не идва равномерно, става съсипия. Пари трябват. Или трябва да се каже: "Толкова има, толкова ще се прави." Това е положението.

- Какво бихте посъветвали Свилен Нейков в предолимпийската година?
- Аз не давам съвети, защото или не се изпълняват, или после тършуват, ако са те послушали. Според мен обаче има един вариант. Ако има трима спортисти, които заслужават и които могат да направят нещо, те трябва да бъдат засипани с обилно внимание, за да дадат това, което могат.