Артист на терена, артист в живота. Фамозен гол от пряк свободен удар, центриране ала Дейвид Бекъм, манекенки, на които и Кристиано Роналдо би завидял.

Животът на Благой Георгиев е магистрала от атракции. Понякога дори и той съжалява за някоя спирка. Един от най-набожните футболисти, татуирал е цитати от Библията по тялото си. Винаги е обичал центъра на купона. Дойде му в повече и за месеци се закле: “Никакви интервюта!” Но може ли българският Дейвид Бекъм, българският Кристиано Роналдо да е далеч от хорските очи? Не! Затова Благо пак е старият. Футболист и човек, обичан от фенове, журналисти, приятели. Купонът свърши и днес сърцето му вече е заето завинаги - от красавицата Христина и дъщеря им Йоана.

- Дълго време ти не говори с медиите. С какво те ядосаха и какво те накара да промениш мнението си сега?
- През тази година ми се случиха много неща. Медиите ме нервираха, защото се ровеха в личния ми живот, замесваха жена ми и дъщеря ми. Промених си мнението, защото все пак това ви е работата и вие така си изкарвате прехраната.

- Какво е да си капитан на “Терек” (Грозни)? Кой го реши това и какви са отношенията ти с президента на тима Рамзан Кадиров?
- Отношенията ми с Кадиров, както и с целия отбор, са много добри. Не се срещам често с него, но съм видял само хубави неща. Нищо лошо. Кадиров дава мило и драго за отбора. Целият тим избра да съм капитан и това много ме радва.

- Знаеш ли за оферти от други отбори за теб?
- Има оферти, но не искам да говоря за това. Когато стане нещо, вие първи ще разберете.

- Какво мислиш за Лотар Матеус? Как промени той националния отбор?
- Матеус е добър треньор. От него можем да научим много неща. Но не мисля, че ни е променил като игра и отношение. И при Станимир Стоилов не играехме толкова лошо. Не може Матеус с магическа пръчка да промени отбора. Все пак ни е ръководил само в три мача. Ние сме футболистите, ние излизаме на терена и от нас зависи всичко.

- Не си играл на голямо първенство с България. Не ти ли липсва това усещане?
- Естествено, че ми се играе на голям форум. През 2004 година не бях в състава за европейското в Португалия. Дали европейско или световно... надявам се да се класираме.

- Как ще коментираш групата за европейското?
- Видяхте, че няма слаби отбори. Ако играем както в първото полувреме на мача в Уелс, може да си направим всеки мач много труден. Ако излезем достатъчно мотивирани, може и много лесен да си го направим.

- Димитър Бербатов се отказа, Димитър Иванков също. Стилиян Петров обяви, че спира догодина. Мислил ли си за отказ?
- Не мисля да се отказвам от националния. За мен е чест да играя за България. Бербатов, Иванков и Стилиян не мога да ги коментирам, всеки сам си преценява. Аз винаги ще се отзовавам, когато ме повикат.

- Националният отбор пречи ли ти на изявите в “Терек”? Наистина ли имаше проблем между БФС и клуба ти заради контузията на лагера преди контролата със Сърбия?
- Националният не ми пречи на изявите в “Терек”. Контузих се на последния лагер, но можеше и в “Терек” да се случи. Не мисля, че е станал чак такъв голям проблем, колкото се изписа. Не знам дали от “Терек” наистина са искали от БФС обезщетение в размер на две заплати, но ако е така, не са прави.

- Как си в момента?
- Сега съм по-добре. Тренирам индивидуално и с топка. Не чувствам болка.

- Живееш в Кисловодск. С Христина и дъщеря ти Йоана ли?
- Да, заедно сме там.

- Как е там? Валентин Илиев каза, че е трудно да се живее в Кисловодск.
- Както сам си го направиш. За мен е важно, че семейството ми е с мен. Дават ми сила и спокойствие. Те също се чувстват добре там и се радваме, че сме заедно.

- С другите българи, които играят в Русия, чуваш ли се, виждате ли се?
- Да, когато имаме време, се виждаме. С Кушев сме приятели от деца и се чуваме често. Иванов и Стоянов отпаднаха с “Алания”, но мисля, че се представиха много добре. Надявам се,ако не останат в Русия, да си намерят добри отбори.

- Следиш ли “А” група?
- Гледам българското първенство, когато имам време. Разбира се, моят отбор е “Славия”. Силни са и трябва да са в тройката, но за съжаление не става.

- “Славия” се падна с “Черноморец” за купата.
- Вече няма леки отбори. Виждате какви неща се случват в “Черноморец”, така че “Славия” може да ги бие. Крайно време е да спечелим купата.

- От дете ли си толкова вярващ?
- Вярващ съм, откакто се осъзнах като човек. Като дете не съм бил много наясно какво точно ме интересува.

- Всяка от многото ти татуировки ли има конкретен повод, за да бъде направена?
- Няма повод. Решил съм, направил съм го. Дошло ми е отвътре.

- Как ти понася славата? Всеки у нас знае кой е Благой Георгиев.
- Понякога ми писва. Всеки се бърка в живота ми и това ме дразни, но няма как.

- А дразни ли те, че някои хора те приемат повече като модна икона, а не като футболист?
- Преди всичко аз съм футболист. Искам хората като такъв да ме знаят. Другото е несериозно. Не съм модна икона!

- Съжаляваш ли за нещо, което си или не си направил?
- Знаете за какво съжалявам... Важното е, че годината завършва добре и нещата са наред. За следващата година си пожелавам здраве, защото след всичко, което ми се случи, разбрах, че ако не си здрав, няма как да си щастлив.

Яна Радева, “Труд“