Бончо Генчев бе част от състава, стигнал до бронзовите медали на световното в САЩ през 1994 г. Нападателят на Ипсуич тогава взе участие като резерва в 3 мача. Вкара и една от дузпите при успеха над Мексико на осминафиналите. 20 години по-късно „Тема Спорт" го върна към най-великия момент в историята на българския футбол. Ето какво си спомни миналият по-късно и през ЦСКА нападател.
Г-н Генчев, какво остана у вас 20 години след лудото американско лято?
Това бе едно толкова силно преживяване, че и след още 20 години пак ще се говори по същия начин. За мен и останалите, които участвахме, и цял живот няма да избледнее. Останаха мигове, спомени, прескачането на групата, головете... Емоцията си остава много силна, сякаш беше вчера.
Това безспорно е най-големият връх на българския футбол. Остана ли у вас нотка на съжаление, че не стигнахте до финал?
България имаше отбор за финал, но по-добре така, отколкото да не бяхме постигнали нищо. Шокирахме света.
Вярвахте ли след тежката загуба на старта - 0:3 от Нигерия, че може да стигнете толкова напред в турнира?
Аз лично вярвах и бях убеден, че имаме сили да излезем от групата. А оттам нататък всичко можеше да се случи. Най-много впрочем вярваше Христо Стоичков. Той ни казваше, че ще стигнем далеч. Но ние имахме възможности и потенциал, които бяхме длъжни да реализираме.
Като изключим ядрото на отбора, малко бяхте играчите от пейката, които се включвахте в мачовете...
Всичките 22-ма които бяхме в отбора, мисля, че горе-долу оставихме някаква следа. Да, футболът е такъв спорт, че могат да играят само 11, но едни помагат в един мач, други в друг. При нас най-силната черта бе колективът. Дори и тези, които не се появиха в игра, допринесоха за отличната атмосфера в тима. Това бе много важно. Караници при нас не е имало. Радвам се, че с това, което ми се даде като възможност, макар и малко, и аз допринесох за четвъртото място. Но това важи за всички.
Какво загубихме след този успех. 20 години по-късно не сме мръднали особено, даже напротив?
Изгубихме страшно много. Говоря организационно, а не като потенциал. Не можахме след тази еуфория да запазим тонуса. Бяхме яхнали вълната, но не успяхме да я укротим и да се направят неща, които в момента ги търсим, като бази, школи... А тогава щяха да бъдат продължение на случващото се и през годините да бъде по-лесно. Всеки тръгна да гони повторение на този успех, било то на национално или клубно ниво. Но нещата тогава се случиха на точното място, в точното време. За това нещо обаче се работеше много преди това, в продължение на 15 години. Имаше добре разбити школи и най-важното -спортни училища.
Кой остава най -яркият ви спомен от САЩ' 94?
Безспорно дузпата срещу Мексико. Страх нямаше, по-скоро напрежение. Колкото повече наближаваше моят ред да изпълня дузпа, толкова по-голямо бе напрежението. Няма такъв, който да застане пред бялата точка и да каже, че не му пука, особено на такъв форум и етап от надпреварата. Значи лъже. Спортната треска винаги ще я има.
Да очакваме ли скоро, ако не същото, то поне подобно постижение от националния отбор?
Много ми се иска. Това, което се случи в последните квалификации при Любо Пенев, е добра основа. Въпросът е нещата да се доразвият, а да не останат на същото ниво.
С кои играчи от онзи знаменит състав бяхте най-близък?
С всички. Пак Ви казвам, най-силното ни оръжие беше колективът и вярата в собствените сили и в това, че можем да го направим.
През новия сезон Локо ГО ще бъде част от Б група, макар и вкаран по административен път. Какво да очакваме от тима?
Амбиции за възможно най-предно класиране не ни липсват. И така ще бъде, докато аз съм тук. Но нека първо направим селекцията, да се подготвим подобаващо. Мястото на Горна Оряховица е в професионалния футбол и сега трябва да се възползваме максимално от това. Дай Боже и А група, но нека не изпреварваме нещата. Засега финансирането е подсигурено, имаме и нов треньор. Така че ни чака сериозна работа до старта на новия сезон в началото на август.
в. "Тема Спорт", Росен Ангелов
