Цецо, приключи руската одисея и се върна на едно познато място – в Халкбанк, Турция. Какви са ти първоначалните впечатления?
– Приключи, да. Тези 6 години в Русия от професионална гледна точка бяха много успешни. За това време изиграхме 18 финала. И не мога да не съм доволен. От новия сезон съм в Турция, връщам се в Халкбанк и да ви кажа ми е интересно да видя какво е отново да играеш в евротурнирите, в турското първенство. Нивото се е вдигнало много. Качествени волейболисти дойдоха и очаквам тежък и интересен сезон с готини мачове. Отделно играем и Шампионска лига. От 5 години не съм участвал в този турнир и съм развълнуван.
Защо избра Халкбанк?
– Първо вече бяхме говорили със семейството, че е време да се приберем близо до България. Освен това Халкбанк си е поставил високи цели за този сезон. И много исках да участвам в този проект. Избрах този отбор, защото още съм гладен за титли и купи. И Халкбанк ми предоставя тази възможност.
Имаше ли други варианти?
– Имаше, но отборите, които дадоха предложения, не даваха вариант за участие в Шампионска лига или бяха в далечни дестинации. И затова предпочетох и да съм по-близо до България, второ отборът е доста силен.
Наясно ли беше, че ще работиш с Радостин Стойчев или това стана в последствие?
– Разбра се в последствие. Отдавна не сме работили заедно. В момента работим доста добре, тренировъчният процес е на много високо ниво. Това предполага, че отборът ще расте и ще играе много добър волейбол. Това, което виждам до момента, е, че ще имаме такава възможност.
С какво се е променил Стойчев спрямо годините в Италия. И с какво ти?
– Аз съм се променил доста, както и той. Той има различно разбиране към волейбола, но трябва да признаем, че и самият спорт доста се промени. Той е голям професионалист, изисква много от всеки състезател. И както той дава от себе си, така и ние трябва да отвръщаме. И на техническо, и на тактическо ниво сме доста добре и с нетърпение очаквам да започнат мачовете, за да видим докъде сме стигнали.
Тялото готово ли е да издържи на натоварването?
– Мисля, че да. Затова натискаме толкова в подготвителния период. Да кажем, че успях да си почина лятото, макар че гледах да се държа в кондиция. Все пак съм на 35 години, с две тежки операции, с хернии… Тялото засега може да играе на това високо ниво и се надявам да го покажа.
Следиш ли световното първенство? С какви впечатления оставаш?
– Следя и много се радвам на това, което виждам. За мен отборът ни се представя невероятно и си личи, че Кико Бленджини си е свършил страхотно работата. Отборът играе на доста високо и това, което ме радва, е, емоцията и самочувствието на всеки един състезател. Радвам се, че Кико е успял да наложи това да играят спокойно срещу всеки един отбор. Това е безценно.
Изненадва ли те с представянето си нашият отбор?
– Не. Знам как работи Бленджини (италианецът е бивш треньор на Соколов в Лубе, б.а.). И ме радва, че момчетата са му повярвали и са оставили да ги води. И съм още по-щастлив, че България отново се връща в Топ 10 на света. Да, в момента сме 12-и в ранглистата, но не е далече времето, в което ще сме в десетката.
Къде виждаш най-голямо израстване във волейболно отношение?
– Започнахме да играем модерния волейбол с много малко грешки, не толкова рисково. По-рано се залагаше доста на риска. В момента виждам обратното. Модерният волейбол те учи да грешиш малко и да даваш възможност на съперника да го прави. Този спорт е на грешки – който греши по-малко, той печели накрая. В съвременния волейбол има по един-двама състезатели на отбор, които имат картбланш да рискуват, защото те са вътре, за да носят точки във важните моменти. И дори да сбъркат това да не тежи. Отборът ни е подреден, задружни са и играят като един. И това най-много ми харесва.
Ти като диагонал схемата с трима посрещачи, които използва Джанлоренцо Бленджини, как я виждаш?
– Да, но Алекс Николов изпълнява функциите на диагонал, а той в атака е страшно силен. Обира тази дупка, ако можем така да я наречем. Макар че всъщност това не е и дупка, защото същевременно имаме възможност да посрещаме с четирима души, което е плюс за отбора. И рядко успяват да ни пробият със сервис. И в същото време разпределител като Мони Николов, който за мен е един от най-големите таланти в световния волейбол, се справя страхотно със своите задачи. И срещу разпределител, който е 2,05 м и скача още един метър, е много трудно да се играе след добро посрещане, защото той винаги е над мрежата и на противниковия отбор му е много трудно да блокира. Дори без истински диагонал България се справя брилянтно.
Предстои двубой с Португалия. Какво смяташ, че ще се случи и за какво трябва да внимава този млад отбор?
– Не трябва да се подценяват португалците. Както и треньорът им каза, те ще са освободени, за тях целта е изпълнена, всичко останало е бонус оттук нататък. И трябва да сме концентрирани. В миналото сме показвали, че можем да спечелим срещу всички, но можем и да загубим от по-слаби от нас отбори. Смятам, че Бленджини ще си свърши работата и ще подготви момчетата по правилния начин.
При евентуален четвъртфинал съперник ще бъде Словения, която победихме 2 пъти това лято или САЩ, които са далеч от предишния си блясък. Колко възможно е влизането в четворката?
– Винаги съм бил позитивно настроен. Ако играем както до момента, а съм убеден, че ще израстваме с всеки изминал мач, е напълно реално да гледаме напред и за влизане в четворката. Отборът ни играе страхотен волейбол и се надявам да продължи да го прави с това самочувствие.
Ако досега обаче нямаше очаквания върху отбора, сега вече започват да се появяват. И може би това ще бъде голямото предизвикателство.
– Винаги е било най-голямото такова. Особено ако имаме огромни очаквания. И след това са ставали трагедии. Тимът ни е млад и очакванията както могат да тежат, така и могат да изградят тези момчета и да им помогнат да израснат още повече. Защото в осминафинален мач на елиминации вече няма как да нямаш очаквания. Важно е спокойствието.
Каква е рецептата за справяне с очакванията?
– Всеки един от играчите да върши своето, за да може да помогне на отбора.
Цецо, това първенство е първенството на изненадите. Кое те изненада теб най-много?
– Отпадането на Япония и на Франция. Япония загуби от Турция, от Канада…Франция явно подцени съперниците си, а както се видя, всеки е отишъл на това първенство не просто на екскурзия.
Турция е на исторически четвъртфинал. Говори ли се това покрай теб?
– В Халкбанк всички са супер развълнувани и чакат следващия мач, за да видят докъде може да стигне тимът.
Хипотетична ситуация – ако те викнат за едно първенство – било европейското догодина или друго, би ли се върнал?
– Аз казах, че приключвам с националния отбор и предпочитам да не отговарям на този въпрос. Взех това решение след 17 години в тима на база тялото ми. То започна да изнемогва. След тежък сезон не мога да бъда пълноценен за отбора, защото ми трябват 2-3 седмици да почина, преди да започна натоварвания. А с националния започва да се играе седмица след края на шампионатите. Така че нека този въпрос го оставим без отговор.
Матей ще играе в Локомотив. Представяш ли си как следващия сезон се връщаш в България да изиграеш един сезон с него?
– Защо не? Аз съм казвал вече (в интервю за Тема Спорт, б.а.), че бих се върнал в България. В момента не се получават така нещата, но в бъдеще си представям да изиграя 1-2 сезона вкъщи. Пред родна публика. В края на краищата съм започнал в България и искам да приключа в България.
