- Колкото повече търпение, толкова повече шансове за успех. Най-добро­то, което може да направи в така­ва ситуация един треньор, е да хуманизира отбора и да му вдъхне скром­ност.

- Иска се усър­дие за това...

- Така е. В крайна сметка в отбора са 23-ма души, а на терена могат да из­лязат само 11, мак­симум 13 със сме­ните. Много важно е климатът в отбо­ра да бъде запазен здрав. Най-лесният начин за това е да предложиш на фут­болистите спортен проект, така те си поставят цел и ра­ботят за изпълне­нието и.

- По време на състезателната ви кариера карали ли сте се с някой от съотборниците си?

- Имало е години, в които не сме си обелвали и дума с Чупете Гуерини. Стояхме един до друг в съблекалнята и не гъквахме. Интересното е, че на терена се разби­рахме много добре, но и там не си говорехме.

- В днешно вре­ме понасят ли се момчетата в отбо­ра?

- Тези от Барса винаги сядат заед­но на обяд, играчи­те от Реал (Мад­рид) също се дър­жат един за друг. Такива неща става­ха и по мое време. В крайна сметка това не е симптом за нищо сериозно ли притеснително.

- Вие самият оп­лаквахте ли се, когато през 1978 г. бяхте резерва на световното Аржен­тина?

- Тогава треньор беше Ладислао Кубала, един от най-свестните хора, ко­ито съм срещал във футбола. Нищо не му казах, но огорчението ми бе огромно.

- Говорите за свестни хора във футбола. Толкова ли са малко?

- Не искам да ге­нерализирам, но една здрава събле­калня без скандали струва повече от 100 часа тактика.

- А има ли свестни хора около вас?

- Да, заради инва­лидността на моя син Алваро позна­вам много добри хора и виждам мно­го младежи, които са готови да помог­нат на страдащите. Често чувам да каз­ват, че младите днес са в упадък, но истината е, че ние просто не ги познаваме.

- И все пак мла­дите едва ли са безгрешни...

- Да, например с футболистите оп­ределено не са справедливи. Фут­болът дава много възможности на Испания, трябва да сме по-привързани към него.

- Не искам да забранявам нищо, нито пък ще спи­рам достъпа до интер­нет,  но най-искрено съветвам футболистите да не пол­зват социални мрежи по време на световното първенство заради зложелателите. За мен анонимността е грях. Вижте как­во казаха за жерт­вите на атентати­те в Брюксел. То­ва е истинско варварство.

-Повечето футболисти имат скромен произход. До колко според вас им влияят парите, кои­то печелят?

- Не мисля, че те забравят откъде са тръгнали. Сред тях има много умни хора, но светът е голям и пътищата в него са много.

- Какво остава скрито от Ви­сенте дел Боске, докато седи на пейката?

- Не съм много по-различен от това, което вижда­те, защото трябва да вземам светка­вични решения, а в такава ситуация човек няма как да се прикрива. Раз­бира се, ограничавам в жестовете си, защото и на пейката, и на терена чо­век трябва да се държи прилично.

- Твърдите, че вярвате в свест­ните хора. И в по­литиката ли ?

- Може би ще ви шокирам, но аз вярвам в политика­та и политиците. В крайна сметка те щяха да си живеят по-добре и да пече­лят повече, ако бя­ха останали в частните си професии . Разби­ра се, и те имат недостатъци, но от тях не бива да се пра­вят генерални заключения. В крайна сметка ня­кой трябва да пое­ме отговорността, за да кара влака, и това са те.

- Щастлив чоек ли е Висенте дел Боске?

- Нормален, с притесненията, ко­ито идват с въз­растта. Животът става все по-кра­тък, финалният ки­лометър наближа­ва, но не знаеш ко­га точно ще стиг­неш до него. Вижте какво стана с онази жена политик в Леон (Дел Боске го­вори за Исабел Караско, един от ли­дерите на консерва­тивната Народна партия, която нас­коро бе разстреля­на пред дома си). Познавам тази же­на от един център за деца инвалиди. Тя често ходеше там. Казват, че ина­че била много строга, но с децата се държеше неве­роятно топло. И из­веднъж две полуде­ли жени я разст­релват на улицата. Това е безчувствен свят, как мога да съм щастлив в не­го.