Димитър Пенев обядва, а телефонът му не спира да звъни. Питат го за ЦСКА, за националния отбор, за Мировяне... Влизат посетители, виждат Стратега на масата и отиват да го заговорят. Радват му се. Питат за дарението му. В сряда Пената остави във витрината на музея на ЦСКА медала си от “САЩ '94”, купа, спечелена като треньор в Саудитска Арабия, дарен от президента на България кортик, треньорската си диплома, уникална снимка с Гунди... На неговите трофеи и отличия вече ще се радват всички, които влязат в музея. Безчет други неща също е нарочил и отдавна дарил, но за стадиона в Мировяне, кръстен на него.

- Дарихте много ценни лични отличия и вещи на музея на ЦСКА. Има ли конкретна причина да го направите?
- Отдавна бях решил да даря всичко в музея. Човек не бива да забравя на кого дължи всичко. Аз върнах спечеленото на ЦСКА и на Мировяне, защото оттам съм тръгнал. Приятно беше, почувствах се добре, когато видях моите неща в специалния кът в музея. Там им е мястото.

- Феновете ви познават и ви се радват, независимо от кой отбор са. Идват и на масата ви дори, докато обядвате. Притеснявате ли се, че някога ще забравят американското лято?
- Не, не мисля за такива неща. Щом хората ме поздравяват и идват на масата ми, значи имат позитивно отношение и ме уважават. На моята маса всеки е добре дошъл. Винаги е било така, не съм се променил. Делил съм трапеза и с президенти, и с хората от Мировяне. Не ги разделям, всички добри хора около мен са еднакво важни.

- Помним честването на 50-годишнината ви през 1995-а в Мировяне...
- Много хора ме уважиха тогава. Президентът Желев също седна на масата, там беше и легендарният шампион Боян Радев, генерали, министри, велики наши спортисти... Беше обединението на народа тогава, нямаше делене на партии, всички се радваха на успехите на националния.

И на 60-годишнината ми пак бе пълен стадионът в Мировяне. Ето заради това отношение реших да даря всичко на двете места, където съм постигнал всичко в живота си - ЦСКА и родното ми село. А и обещах да го направя още преди години пред родителите ми.

- На стадиона в Мировяне се готви част от школата на ЦСКА, както и мъжки отбори. Ще ги заразят ли за голям футбол трофеите, които дарихте и са изложени там?
- Това е малко болна тема. Там се краде и се руши изграденото. А направихме тенис кортове, игрища. Но няма помощ отникъде, аз сам осигурявах поддръжката на базата доста дълго време. Но съм вечен оптимист - надявам се на промени и на това, че и там ще потръгнат нещата. Въпрос на време е.

- Преди шест години УЕФА хареса мястото в Мировяне за база на националния отбор, а сега там цари разруха, така ли?
- Да, тогава идваха две комисии от УЕФА и харесаха мястото. Бяха готови да финансират проекта. Софийската община също го одобри, както и тогавашното ръководство на БФС. Но настъпиха промени в собствеността, минаха търгове, земята имаше нови собственици... И нищо не стана. Сега е тъжна гледка - мястото пустее, вместо на него да има база на националния отбор. А и стадионът и кортовете се рушат.

Сигурен съм, че занапред ще има промени, ще има нови управници, ще се мисли повече за спорта и живота на хората в региона. Радвам се, че въпреки тежкото състояние и неяснотите около базата в Мировяне, на стадиона все още тренират и играят децата на ЦСКА, понякога на “Локо” (София), както и други отбори. Нали това е най-важното? Да работим за футбола, за бъдещето. Това опитвам да правя цял живот.