Поетът Елин Рахнев е сред най-популярните привърженици на ЦСКА и неговото присъствие на домакинските мачове е неиз­менно. Ден преди дербито с Лудогорец на "Армията" Рахнев даде интервю пред "Тема Спорт", в което чрез своя характерен стил говори за състоянието на любимия си клуб, трудностите по пътя към възраждането, доминацията във вечното дерби и сканда­лите около съдийското назначение за предстоящия мач.

Г-н Рахнев, несъмнено ще присъ­ствате на предстоящия мач, с как­во тази среща е по-специална?

- Естествено, че ще бъда на стади­она. Мисля, че всички, които обичат отбора, трябва да са на "Армията". Хубаво би било обаче така да е вина­ги, когато играе ЦСКА, а не само на по­добни мачове. Дразня се от това кол­ко хора твърдят, че носят отбора в сърцето си, а ги няма на стадиона. Ето по тази причина не искам този мач да е по-специален. Иска ми се всички да са специални и единствени.

Откривате ли символика в пет­те точки разлика в класирането? "Бедният" ЦСКА води на перфектно уредения Лудогорец...

- Може би има някаква символика, но поважно е, че сме горди. Че няма преклонение пред никой. Че въпреки всичко вървим напред във времето. Това не е малко. Това е огромна побе­да. По-важна е от всичко. Минахме през жестоки катарзиси, болки, отчаяния, мъки. Парите не са всичко на този свят. Сърцето е всичко.

Какъв е коментарът ви за първо-началното назначение на Николай Йорданов за главен съдия, а след това и решението на СК за жребий, чрез който ще се определи ре­ферът?

-Дълбоко съм омерзен от случващо­то се в българското съдийство. Само това ще кажа, по-добре да премълча останалото.

Смятате ли, че ЦСКА вече е на "правилния" път като управление и структура на клуба? И как си обясня­вате възходящото развитие в отбора през настоящия сезон?

- Това е единственият път, друг няма. Стойчо Младенов и неговият екип са хората, на които дължим това. Много добре си давам сметка, че е адски трудно. Понякога дори невъзможно. Понякога утопично. Давам си сметка още, че това е дълъг път и ние всички трябва да го знаем и извър­вим заедно. Ако трябва с една идея по-философски, но трябва да приемем това. Титли, купи, евротурнири са нищо в сравнение с извървяването на пътя. Но трябва да го направим всич­ки заедно, иначе няма никакъв смисъл.

ЦСКА все още ли ходи по тънък лед?

- Да. Но какво от това. Аз имам чувството, че вече свикнахме и точно това ни прави по-аристократич­ни, по артисти от всеки друг. И веро­ятно това е част от нашата харизматичност. Ако сме заедно, ако мислим няколко мига напред, ако още малко разширим сърцата си за този отбор, колкото и да е тънък ледът, няма да се пропука.

Неведнъж сте казвали, че клубът зависи от сектор Г...

- И винаги така ще казвам. Без сектор Г този отбор ще е някаква сян­ка и ще бъде изтрит много бързо от земята. И без това толкова много "съвестни" граждани искат това да се случи. И ние всички, които обича­ме отбора, си даваме сметка за то­ва. А иначе колкото повече хора ми­леят, боли ги за ЦСКА, толкова по-добре.

Лятната селекция бе един от ко­зовете на ЦСКА. Какво е мнението Ви за футболистите, с които разпо­лага отборът, и роди ли се нов герой на червената агитка в лицето на Серджиу Буш?

- Много хубаво би било подобни футболисти да стоят дълго на "Арми­ята", но си давам сметка, че това е много трудно, дори невъзможно. Да­вам си сметка и какво му е на Стойчо Младенов всяко първенство да започ­ва от нулата. Не е задължително да си футболен специалист, за да разбе­реш, че в този дискомфорт не всеки може да издържи. Дори никой. Но ако извървим пътя докрай, футболисти като Серджиу Буш ще правят бенефиси на "Армия­та".

Кой е виновен за настоящото състояние на базите на ЦСКА, за разрухата в Панчарево, за липсата на терени за школата? И кой ще разреши този Въпрос?

- Не е тайна, че тази тема е най-болезнената за всички нас. Това е темата - "Пирогов" за ЦСКА. Докато държавата не ни върне базите, не можем да говорим за светло бъдеще. Дори изобщо за бъдеще. Тази гавра трябва да приключи веднъж и завинаги. И всички ние, без значение от статута ни в об­ществото, трябва да се преборим за това. Да се преборим за утре, колко­то и патетично да звучи.

При последното интервю през март ви попитах какво означават три поредни победи във вечното дерби, а сега вече са 6... Омръзва ли тази безпардонна доминация и дъллжи ли се тя на кризата в Левски?!

- По-добре да спрем да броим, защо­то вече наистина не е интересно. А и не бих искал да коментирам Левски, особено сега, когато са в някаква аго­ния. Няма да е честно.

Предстои втора кампания по пуб­личната продажба на акции на ЦСКА. Как ще призовете червените привърженици да се включат в нея? Като че ли онези близо 6000 участ­ници при първото предлагане бяха разочароващ резултат?

- Да, беше много разочароващ тъжно и лично за мен дори болезнено. Никой за нищо няма да призовавам. Ако не го усетиш отвътре, няма ни­какъв смисъл.

Вие сте член на журито на кон­курса "ЦСКА в сърцето ми". Разкаже­те повече за тази инициатива, има ли вече изпратени филмчета от привърженици?

- Това е инициатива на "Червени сърца". Ако тази година има успех, ще стане ежегодна. Идеята е всеки да разкаже, да запечата обичта си към отбора в три минути. Мисля си, че това е нещо много хубаво и всеки би могъл да го направи с телефона си. После видеата ще се разпространял по всякакви канали и така ще се попу­ляризира отборът по света.

Ако трябва да напишете творба за случилото се в ЦСКА от юли 2013 г.г как бихте я озаглавили?

- Може би като заглавието на една от най-любимите ми книги на Джак Керуак - "По пътя".