От 1 юни Димитър Димитров е начело на казахстанския Иртиш. Под ръководството на Херо тимът от Павлодар взе 21 точки в 9 мача, не загуби нито веднъж и влезе в плейофите за титлата. I/1 въпросът е не са­мо във впечатляващата статистика, по-важното е, че 56-годишният български треньор измени почерка на Иртиш. Това го разбраха бързо и феновете, и съперниците на тима. Димитров отговори на въпроси на седмичника „Обозрение".

Има треньори - строите­ли, и треньори - кризисни ме­ниджъри. На вас коя роля ви е по-близка?

- Не знам, навярно имам и от двете роли. Треньорът тряб­ва да се занимава със селекция­та, защото той има филосо­фия, има виждане как да пост­рои отбора. Мисли и подбира играчите. Затова най-важно­то е селекцията.

Три дни преди втория ви мач начело на тима в от­бора ви дойдоха четири­ма нови (Н'Диайе, Фонсе-ка, Иршак, Касай), които познавахте от българско­то първенството. Вълну­вахте ли се по-силно пре­ди този мач?

- Разбира се, че го прежи­вявах. Знаех нивото на те­зи играчи, но не можех да предвидя как ще се адап­тират. Те почти нямаха време за това. Но играха добре, даже Н'Диайе вкара гол.

За вас кое е по-важно играта или резултатът?

- Играта. Резултатът е следствие на добрата игра.

За ваше съжаление и чети­рите български отбора от­паднаха от евротурнирите още преди третия квалифи­кационен кръг. Клубният футбол в България не е ли в криза?

- Така се случи тази година. Беше неочаквано Лудогорец да бъде елиминиран от молдовския Милсами, а Литекс - от латвийския Йелгава. Кризата в българския футбол е свързана с липсата на пари. И затова ни­вото малко падна.

Освен нивото на отбори­те не падна ли и нивото на ръководителите?

- Да, може и така да се каже.

Как тогава оценявате казахстанския клубен футбол?

- Не мога еднозначно да ка­жа, защото много малко бреме съм тук. Ако се съди по резул­татите в евротурнирите, особено на Астана и Кайрат този сезон, нивото се вдига.

Какъв трябва да е ли­митът за легионерите?

- Сегашната формула (ед­новременно на терена могат да са петима легионери - б.а.) не е лоша, защото трябва да играят и местни момчета. Ако са само чужденци, как то­гава ще има играчи за нацио­налния отбор? Работил съм в Русия и там лимитът е почти същият, както този в Казахс­тан.

С колко футболисти трябва да разполага един треньор, за да няма катаклизми?

- Винаги искам да работя с 20 души, това е най-добрият вариант. Тогава може да правиш ротация, а има и конкуренция.

През 2004/05 работихте в Ал На сър от Саудитска Ара­бия. Има ли особености на професията на арабския полу­остров?

- Разбира се, там мантали­тетът е различен. Има много талантливи играчи, бързи и технични, но според мен не обичат да работят. Не са та­кива професионалисти, както тук в Казахстан. И причината не е в климата. Да, там е горе­що, но те са свикнали така -тренировките са вечер, кога­то е прохладно. Ако обаче не си променят манталитета, няма как да си проличат дос­тойнствата им. Може би с времето ще успеят.

На кой град ви напомня Павлодар? Как си го предста­вяхте и какво се оказа?

- Честно казано, нямах голе­ми очаквания. Когато дойдох обаче, видях, че в Павлодар е по-добре, отколкото пример­но в Перм. Може би прилича на Пловдив - и по население, и по манталитет на хората.

Кое от България ви липсва най-много в Павлодар?

- Срещите с близките и с приятелите. Постоянно си говоря с тях по телефона. Все пак работата ми отне­ма почти цялото време.

Свикнахте ли с мест­ната кухня? Тя се отли­чава от българската.

- Според мен не много. Проблемът идва от то­ва, че всяко ястие тук е с месо, а аз не ям такова вече 4 години. Беше трудно, но свикнах.

Умеете ли да готви­те?

- Честно казано, изоб­що не умея (смее се).

Какви книги четете? Какви филми гледате?

- Най-много обичам исторически и докумен­тални филми и книги, понякога нещо по-леко, по-романтично. Не обичам само фантас­тика.

А спортни филми?

- Да, ако имат връзка с историята.

Започнаха плейофите за титлата. Какво ще каже­те на феновете?

Че се нуждаем от подкре­пата им. Дано играем все така добре и играта ни да им харесва. Нека пълнят ста­диона, това значи много за нас.