Христо Йовов за новите собственици, за кризата с националния отбор и защо още преди време не искаше Ивайло Петев в Левски.

- Христо, трагедията на националния отбор продължава. Защо?
- Проблемите там са от много отдавна. Не са започнали с тези два мача. Няма как да виним националите за мача с Италия. Да загубиш от такъв колос не е нещо толкова страшно или неочаквано. Трябва да съжаляваме много за мача с Норвегия тук, когато изпуснахме златен шанс.

- Каква е правилната тактика в такива ситуации - да се викат играчи във форма или да се залага на изпитаните бойци, дори и без клубове?
- Това е работа на селекционера. Лично за мен е по-добре да се викат хора, които в момента играят в клубовете си на ниво. Така може по-добре треньорът да приложи своите виждания, да разчита играчите физически да отговорят на изискванията. Това отново не гарантира, че ще победим, но е по-правилно.

- Когато Ивайло Петев дойде в Левски, макар и за няколко часа, ти изрази гласно мнение, че не е готов за „сините". Доказа ли се тази твоя теза и в националния отбор?
- Не съм бил чак толкова краен, просто изразих мнение, че не съм работил с него, не го познавам и затова не смятам, че е готов. Той обаче натрупа успехи - и в Лудогорец, и след това в Кипър, с които заслужи доверие. Проблемът за мен е в това, че не виждам израстване, промяна в играта на националния отбор.

- Националният се превърна в гробница за треньори в последните години. При задаващи се кошмарни квалификации с франция, Швеция и Холандия, има ли специалист, който може да спечели от националния тим?
- Това е работа като всяка друга. Когато те взимат, ти трябва да си наясно с какво се заемаш. Ако някой смята, че националният тим е гробница, просто да не се заема. Според мен тези неща трябва да се залагат в договора на съответния треньор и да няма после скрито-покрито. Казва се заплатата е еди каква си, целите са класиране на европейско или обиграване на отбор и класиране след два цикъла, но да се знае и после да се търси отговорност. Който се заеме, трябва да знае какво прави.

- Да преминем на темата „Левски". Докато програмата беше тежка, отборът натрупа добри игри и точки. Срещу последния и предпоследния обаче се срина. Защо?
- Много бързо се изпада в крайности в Левски. Не ми харесва това лъкатушене. След един-два силни мача едва ли не сме направили нещо голямо, а след това се стига до трагедии, когато не успеем да спечелим. Левски лъкатуши от началото на сезона. Не бива да е така. Иначе отборът е нов, трябва му време. Когато се гради тим, винаги е трудно. Макар че дори и в такива моменти трябва да можеш да биеш аутсайдерите в първенството на „Герена".

- Как гледаш на отношението към юношите - когато бият са страхотни и са горди, че ги налагат, а когато тимът губи се говори, че са си вирнали носовете...
- Минал съм по този път. Първо директори и треньори трябва хубаво да подберат кои от тези футболисти стават за Левски и са готови и кои не. Щом веднъж това се избистри, да им се гласува доверие докрай. Не да се отказват от тях след някой мач. Това е пътят.

- Каква е оценката ти за работата на Стойчо Стоев?
- Един треньор може и трябва да бъде съден основно по резултатите. Когато тях ги няма, значи не се справя. Но има доста време, сега тепърва навлизаме в много тежък период. Нека дадем 9-10 месеца на този отбор. Виждаме как в големите клубове предоставят на новите футболисти по много време да се адаптират. Нека направим и ние така, а ако пак няма резултати, ще се говори. Аз като фен искам да гледам Левски да побеждава и да играе добре.

- Каква е отговорността на ръководството - селекцията се бави, част от новите нямаха картотеки месец и половина...
- Нека да не нажежаваме обстановката в клуба. Нека отборът да се окомплектова и тогава ще говорим. Нормално е нещата да се случват по-трудно в момента, Левски е в преходен период.

- Най-добрите ти години като футболист минаха при президент Тодор Батков. Пак при него проходи като шеф във футбола. С какви чувства го изпрати?
- Стана ми мъчно, разбира се. Според мен всеки истински левскар трябва малко да се е натъжил. При този човек имаше и спадове, но имаше и големи успехи и трябва да сме му благодарни за това, което направи. Но всяко нещо е с времето си. Явно в последните години не му беше лесно.финансово и затова се наложи да си тръгне.

- Виждаш ли при новите собственици нещо по-различно, някакъв път, по който Левски върви, дори и да няма резултати на терена?
- Най-важното нещо, което собствениците на който и да е клуб в света трябва да направят, е да осигурят финансиране и нормални условия за работа. Доколкото чувам, дано да е вярно, в момента те са започнали дори да плащат към НАП. Това е страхотна стъпка напред, за да може Левски да излезе на чисто и да си стъпи на краката. Нека им дадем време и след това ще може да се съди какво е било направено и какво не.

- Наскоро каза, че вече нищо не те спира да се върнеш на „Герена". Какви биха били условията на Христо Йовов, за да работи пак в Левски?
- Условията биха били такива, при каквито е нормално всеки един човек да работи. Бих искал да е ясно какво е финансирането, с което се разполага, какви са ми правомощията, както и какви са целите. За да не се получава после да си говорим за някакви планове от 2 години, 5 години, 10 години. Да се знае какви са целите пред отбора и да се работи последователно.

- Само като директор ли би се върнал? Работи ли ти се като треньор, или пък с деца?
- Цял живот съм във футбола. Никой и нищо не може да ме спре да се занимавам с това, което обичам. Не съм се замислял честно казано на какъв пост точно бих работил, ако не съм директор. За мен е важно да съм във футбола, защото това е моят живот.

Стефан Дачев, "Меридиан Мач"