Иван Попов – председател на Организационния комитет на Световното първенство по гребане за мъже и жени до 23 години в Пловдив, даде интервю след края на шампионата, донесъл радост за България и дал поредни доказателства защо Пловдив е една от най-предпочитаните точки на Земята за световното гребане.

- Господин Попов, какво чувства председателят на Организационния комитет на най-голямото състезание по гребане, когато види финала и последната дисциплина от първенството?

- Честно казано, нещо ми липсва. Липсва ми напрежението, липсват ми усилията. Трудно е. По-лесно е да го започнеш.

- Когато завърши обаче, вече можете да кажете дали Световното първенство беше успешно, каква е вашата оценка?

- Работихме много, за да можем накрая да обобщим: да, това беше едно много успешно световно първенство по гребане за мъже и жени до 23 години. Постигнахме успехи в няколко направления. Аз съм изключително доволен, че най-после, след толкова години и толкова световни първенства в Пловдив, ние имахме българин, който взе медал пред родна публика. Една от целите на всички тези големи първенства е била да помогнем на българското гребане да се възроди. С  малко по-добър шанс нашият състезател можеше да бъде и първи. Станахме трети и това е страхотен успех за българското гребане. Поздравления за Емил Нейков за постижението и за радостта, която донесе на българските фенове, печелейки медал на родна земя. Поздравления и за всички хора, които стоят зад неговия успех с всекидневната работа и усилия. Трябва да отбележим и безспорния успех на двойката без кърмчия Иван Янкулов и Цветомир Малинов, които също влязоха във Финал А и се класираха шести в света. Тяхното постижение също е част от страхотния успех на България на това световно първенство. Изключително младата ни двойка скул лека категория Иван Йорданов и Станислав Григоров имаше възможност да натрупа опит и да усети за първи път атмосферата на световно първенство - нещо, което съм сигурен, че ще им е много полезно, защото бъдещето е пред тези момчета. Две от трите български лодки бяха на финал, това е показателно. Затова поздравления и за треньорите, и за ръководителите, и за всички, които дават своята подкрепа за развитието на българското гребане. Удоволствие е да видя, че организираните големи първенства в България също изпълнява тази своя цел за възраждане на този толкова успешен за страната ни спорт. 

- Какви други ползи ще има българското гребане от това Световно първенство?

- Българските клубове по гребане вероятно ще си купят на много приемлива цена някои лодки на „Филипи“ или на други производители, които бяха използвани на състезанията. Това е голям плюс за обновяване на материалната база на отборите по гребане.

- Показа ли Световното първенство в Пловдив накъде върви гребният спорт?

- Да, и тази посока е много добра. Какво показа статистиката? Победителите в първите 8 дисциплини бяха от 8 различни държави. Тази липса на доминация само от една-две страни говори за невероятна конкуренция и за огромно израстване на гребците от много страни. След осмата дисциплина някои страни започнаха да дублират златните си медали – англичаните дублираха при осморката мъже, германците – при четворката. В крайна сметка Италия показа традициите си в гребането, като събра най-много медали. Но в Пловдив определено видяхме бъдещето на гребния спорт. Видяхме изключителна конкуренция и много подготвени състезатели. Вярвам, че сред тях са редица бъдещи медалисти не само на световни първенства за мъже и жени, но и на олимпийски игри. И хубавото за нас е да видим, че в това добро бъдеще е и България.

- Каква беше оценката на президента на Международната федерация по гребане (World Rowing) за първенството в Пловдив?

- Изключително висока. Жан-Кристоф Ролан ни смята за приятели. Той ми каза, че начинът, по който се чувства в Пловдив, е несравним с нито едно друго световно първенство. Заради приема, заради топлото отношение, заради отличния ред, който, в кръга на шегата, прави екипа на Международната федерация „излишен“, защото няма какво друго да направи, освен да отбележи, че всички изисквания на международната федерация са постигнати, дори и преизпълнени. Това признание за Пловдив и България също ме прави много щастлив.

- Какво можем да дадем като български опит на бъдещите организатори на световни първенства по гребане?

- Готови сме да споделяме опит. Дори и в такива дребни на пръв поглед неща като поставянето на душове за разхлаждане на пристана, където излизат гребците. Тази наша идея например беше използвана на Олимпийските игри в Токио.

- Каква подкрепа можем да очакваме от Международната федерация по гребане, при положение че наистина успяваме да направим впечатляващо добри световни състезания?

- Мисля, че можем да разчитаме на тяхната подкрепа, когато започнем да изграждаме успоредно водно трасе, което ще ползваме само при състезания. Сега дадохме „заявка“ и занапред да организираме големи състезания. Така че нашата работа сме я свършили.

- Какви новости видяхте в състезателните лодки?

- Лодките стават все по-съвършени, но принципните новости са свързани с изкуствения интелект на лодката. Всеки гребец има компютър, който в реално време през цялото състезание му казва къде се намира лодката и също „подсказва“ какво да направи. Това е на базата на много тренировки, които компютърът помни. Решението обаче взема гребецът, изкуственият интелект само помага.