Стартът в израелската Лигат Ал бе отложен за не­определено време заради конфликта в Ивицата Газа. В евротурнирите местни­те клубове домакинстваха в Кипър, а първият кръг ми­налия уикенд бе отменен заради опасността от ра­кетни удари. Утре предс­тои ново заседание на фе­дерацията, на което ще се прецени доколко е възможно първенството да започне. От няколко седмици в един от местните клубове ри­тат и двама българи. С Ма­каби Петах Тиква подписа първо Даниел Димов, а в на­чалото на август и Коста­дин Хазуров. И двамата преминаха като свободни агенти. Хазуров дълго уму­ва, преди да сложи параф, но засега изглежда доволен от решението си.

Коце, какво може да на­кара един футболист да на­пусне Белгия и да отиде в размирен Израел, където опасността за живота му е напълно реална?

- Аз до последно изчаквах да се появи нещо по-добро като оферта, но мина доста време и трябваше да взема решение, защото първенства­та вече започнаха.

И избра отбор от Петах Тиква, което в свободен пре­вод ще рече нова надежда.

- Може и така да се поглед­не. Това бе последният ми ва­риант, нямах голям избор.

Заговори се за интерес от български клубове - Ботев, Литекс...

- Това беше преди два ме­сеца. Но аз не искам да се връщам още в България, това беше най-лесното. На 29 годи­ни съм - върна ли се, после ня­ма излизане на тази възраст. Предпочитам да поиграя още в чужбина.

Първият ти сезон в Лиерс бе силен, но през втория бе забит на пейката през про­летта. Как се стигна до това?

- През първата година при Хани Рамзи нещата се получи­ха, вкарах 9 гола. После при Стенли Менцо играех в нача­лото, но през зимата поисках по-добри условия, за да оста­на в клуба и да удължа догово­ра си. Клубът обаче реши, че ще намалява бюджета и ми от­каза. Така започнаха да нала­гат млади момчета, мен ме пускаха за 5-10 минути, макар че и за толкова малко време успях да вкарам 2 гола. Пред­почетох да си тръгна, вместо да си правят гаргара с мен.

Как се стигна до трансфе­ра ти в Макаби Петах Тиква?

- Новият им треньор Ран Бен Шимон ме познава още от предишния ми престой в Из­раел - в Бней Шахнин. Отдавна искаше да ме вземе. Минало­то лято той идва в България - с Апоел Тел Авив игра срещу Бе­рое в Лига Европа.

Как се тренира и играе в такава обстановка на неси­гурност?

- С Даниел Димов живеем в Тел Авив. Тук по нищо не мо­жеш да разбереш, че има вое­нен конфликт. Ударите са по на юг - в Ашдод, Ашкелан, Га­за. Петах Тиква на практика е квартал на столицата, ние сме на пет минути с кола един от друг, а и от стадиона.

Семейството ти при теб ли е?

- Ще дойде скоро, може би другата седмица. Но близките на Даниел вече пристигнаха.

Как минава подготовка­та?

- Отборът е бил на лагер в Австрия, аз дойдох след това. На практика тренирам от 10-ина дни, леко съм изостанал. След като отложиха първия кръг, играхме контрола с едни грузинци. Бихме ги, аз вкарах един от головете, поиграх 60-ина минути.

Колко чужденци сте в от­бора?

- Тук всеки клуб има право на шестима. Освен нас с Даниел има двама хървати, но единият е женен за еврейка и не се брои за чужденец. Дойдоха и двама аржентинци.

Миналата година отборът е завършил 12-и, какви се целите този сезон?

- Не са поставяли някакви неизпълними задачи. Тук не се изхвърлят, не говорят за евро-турнири. Играем мач за мач, пък после ще видим.

Доволен ли си от услови­ята?

- Да, апартамент, кола -всичко е наред. Онзи ден хо­дих да видя новия стадион, който нашият президент Амос Лузон е построил наскоро. Прекрасен е (стадион "Хамошава" е с капацитет 11 500, струва 25 млн. долара, на не­го ще домакинстват и двата местни тима - Макаби и Апоел - б.а.).

в. "Тема Спорт", Захари Неделчев