Вратарят на Пирин Красимир Костов е едно от откритията на сезона в „А" група. Младежкият национал демонстрира ста­билност, на която могат да завидят доста от по-опитните му колеги, а безспорните качества, които притежава, са на път да му проправят пътя към големия футбол. Тези, които не са разговаряли с таланта, ще се учудят от неговата скромност и самобитна доброта. Качества, каквито все по-рядко срещаме в младите момчета. Красимир де­монстрира и дълбока синовна признател­ност към своето семейство и треньорите, които могат само да се гордеят с него и да му помагат да продължава да сбъдва мечтите си.

- Краси, разкажи ни накратко за себе си, защото те познаваме само покрай силните изяви на вратата на Пирин?

- Аз съм момче от се­ло. Родителите ми жи­веят в Коларово, Пет-ричко. Играя футбол, откакто се помня. От първи клас съм уча­ствал и в различни ма­чове между селата. В Благоевград дойдох, когато бях в 6-и клас и ми беше много трудно. Сега съм студент втори курс, значи тогава съм бил на 12 години. Мъч­но ми беше за нашите и исках да си се приби­рам при тях. Благода­рен съм им за подкре­пата и за куража, който ми дадоха. На треньо­рите в школата Пирин -2001 също, а и на учителите си.

- Винаги ли си бил вратар или започна да тренираш на друг пост?

- Вратар съм си още от махалата. Там знаеш, че най-малките ги пра­щат да пазят. От начало се сърдех, но после свикнах и започна да ми харесва. Майка ми също е ви­новна. Тя е шивачка и много исках да ми сложи номер на някоя фланел­ка. Единицата се изпис­ва най-лесно, така че ка­то ме видяха с „едно" на гърба, директно казаха: „Ти си си вратар". Дядо ми също е бил такъв и това оказа влияние.

- Промени ли се жи­вотът ти през този се­зон?

- Със сигурност. В „А" група нещата са на по-високо ниво. Играем с по-силни отбори, напре­жението е по-голям, тръпката от пълните три­буни... Усетих най-после и радостта от първата победа и това за мен е нещо неописуемо и не­забравимо. Ако трябва да правя някакво срав­нение, победата над Левски я слагам по-ви­соко даже от абиту­риентския бал. Със сигурност ще я помня цял живот.

- Това значи ли, че имаш по-специално отношение към „сините" и на кой отбор си фен от дете?

- Честно казано, аз не съм фен на никого. Нямам спомен да съм сядал пред телевизора и да подкрепям този или онзи. По-скоро обичам да играя. Чаках с нетър­пение някой да каже: „Хайде, да ходим да ри­таме!" Веднага тръгвах.

- А имаш ли предпо­читания къде ще про­дължиш кариерата си?

- Не мисля за това не­що. Като дойдох в Бла­гоевград, гледах големи­те и си мечтаех един ден и аз да съм на вратата на големия стадион, пуб­ликата да ми пляска... Сбъдна се. Сега си по­желавам на първо място да се спасим, после ще мислим за нещо по-голямо.

- Все пак уверен ли си вече, че можеш да си изкарваш хляба от любимата игра?

- Времето ще покаже.

- Имаш професиона­лен договор, налага ли ти се да взимаш пари от вашите?

- Не. Това не. Вече ние трябва да помагаме. Аз съм щастлив, че ме под­крепят и са на всеки мач.

-А с кой се съветваш и говориш за играта?

- Винаги се опитвам да си слушам треньори­те. Това е най-важното. Знам, че има неща, върху които трябва да работя, и се старая. Те­първа има още много да се уча. Със сигур­ност не съм от тези, дето ще си вирнат носовете.

- Мислиш ли, че правилото да има по­не един играч до 21 години в състава, ти помогна да се утвър­диш?

- Сигурно е помогна­ло, но когато почна се­зонът ние бяхме двама млади в състава - аз и Тони Тасев. Със сигур­ност и това, което по­казвам, се харесва на треньорите, за да раз­читат на мен, не е само правилото. То обаче е полезно, защото виж­дате, че и в младежкия национален отбор пос­тигаме добри резулта­ти. Много е важно за футболистите в този състав да играят редов­но мачове при мъжете.

- Победата в мина­лия кръг е най-доб­рият резултат, но ти направи и други сил­ни мачове. В кой спо­ред теб показа най-много от качествата, които притежаваш?

- Не знам. Надявам се този мач да пред­стои и винаги ще мисля по този начин.

- Със сигурност ве­че доста хора те раз­познават, ходиш ли по дискотеки?

- Не. Предпочитам да си ходя при нашите на село. Там се разтовар­вам. Сред близки хора е най-добре. Тук по ули­ците те срещат и ти казват „Браво!", но не може да си сигурен кой какво мисли.

- А имаш ли вече приятелка, или е тай­на?

- ... Имам. Тя също много ми помага и оби­чам да сме заедно.

- След като взехте пет точки от трите най-силни отбора в първенството, сега предстои мач с Монтана...

- Да, вече се подготвяме и вярваме, че може да го спечелим. Ако това стане позициите ни ще се разменят, не ние, а те по-скоро вече ще са в ролята на аутсайдера, който всички отписват. След това има и други мачове и всички са важни.

- Наджи Шенсой ви­наги казва интересни неща пред медиите и излиза от рамките на клишето, такъв ли е и в съблекалнята?

- Да. Безспорно той е много добър мотиватор и това ни помага. Освен това е доста сърцат чо­век, виждате го как го­ри в играта повече и от нас. Това е нормално, защото отвън винаги е по-трудно. Треньорът ни сплотява и сега станахме още по-до­бър колектив. Не, че и преди не бяхме.

- А какво ви лип­сваше, за да пече­лите точки?

- На моменти къс­мет, на моменти по­вече увереност, за да стигаме до иска­ните резултати. Об­що взето и в начало­то на сезона играхме добре и противници­те ни трудно ни на­диграваха, но липса­та на точки тежеше. Сега вярваме, че мо­же да обърнем не­щата в своя полза и да оцелеем в "А" гру­па.

- Като се прибе­реш в Коларово, какво обичаш да правиш?

- Опитвам се да поправям разни не­ща. Колко майсторя, колко развалям е друг въпрос (смее се). Така обаче си по­чивам.

- Имаш ли вече кола?

- Не. Карам и се возя в тази на баща ми.

- А кой е люби­мият ти вратар?

- Винаги съм ха­ресвал Буфон. Откак­то се помня, той иг­рае. Започнал е през 1995-а, когато съм се родил. В България обаче също има дос­та добри вратари и от всеки се уча.

- Кога се чувс­тваш по-добре на терена, когато нямаш много рабо­та или когато, както се казва, си под па­ра?

- Под пара. Оби­чам да имам работа, да участвам в играта. Естествено най-хуба­во е, когато не допус­каш гол. След време нещата могат и да се променят, но сега из­лизам винаги с наг­ласата, че трябва да спася всичко, което може да се спаси. Стават и грешки, но който мисли за тях, по-добре въобще да не излиза за мача.

- Спомена, че си студент, какво учиш?

- Студент съм в Югозападния уни­верситет „Неофит Рилски" и уча за учи­тел по физическо. Все пак, трябва да съм подготвен и за други варианти, с които да се прехран­вам след футбола.

- А какво би ка­зал на някой шестокласник, дошъл сега в града, за да тренира?

- Да не се предава. Да мисли, че труд­ностите бързо отми­нават и след време ще гледа с усмивка на това, което му се случва. Да вярва, че може да успее.

Людмил Христов, в. Меридиан мач