Аржентинец по кръв, ита­лианец по сърце и пас­порт. Мауро Каморанези бе един от най-добрите футболисти на „скуадра адзура" при последния голям триумф -световната титла през 2006 г. в Германия. Превърна се в емблема на „Ювентус" и остана верен на Старата госпожа дори в чистили­щето на Серия „Б" заради афера­та с уредени мачове. За „Юве" има 224 мача и 27 гола, за националния - 55 двубоя и 5 попадения. Три пъти е шампион на Италия, спечели Купата и Суперкупата на страната. Участва в злополучния финал на Шампионската лига през 2003-та, загубен след дузпи от „Милан". В края на миналия сезон Камо­ранези окачи обувките на пирона. През последните 2 г. той игра в родината си за „Расинг". Сега е коментатор за гиганта „Унивижън" на мондиала.

Ще има ли проблем Италия да достигне осминафинала, сеньор Каморанези?

Проблемът е налице! Трябва да завършим наравно срещу Уругвай, или отиваме при Англия и Испания. Не сме фаворити, но не сме и аутсайдери. Мачът е от тези, в които и двата отбора имат по 50 процента шанс. Италия изигра много силен първи мач срещу Англия и неузнаваемо слаб втори сре­щу Коста Рика. Трудно е да се прогно­зира как ще изглеждаме в третия. Надявам се, че в главите ще сме до­статъчно умни, за да спечелим свое­то.

Голямата опасност е...

Луис Суарес, да, да. Най-вече за­ради неговите изригвания Уругвай впечатли сериозно и обра аплодис­менти за победното 2:1 над Англия. Изпуснат ли го италианските защит­ници, последиците ще са много лоши, да не кажа направо фатални.

Защо и Италия, и Уругвай загу­биха от Коста Рика? Подценяване или реалност?

Коста Рика спечели и двата мача заслужено. Това, че ние не сме игра­ли добре, е наш проблем. Никой не поставяше Коста Рика в сметките и това се оказа проблем за фаворитите. Поздравявам този отбор за класира­нето. Подобни изненади винаги при­дават различен привкус на световно­то първенство. Дано не е за сметка на Италия.

Кой е големият фаворит на мондиала?

Германия се представя най-убеди­телно досега. Немците имат комплек­тован отбор, който не се променя през последните години. След победата срещу Португалия в първия мач съ­браха самочувствие и дори пестиха сили за елиминациите. Нямам съмне­ние, че ще се класират. Другият голям фаворит е Аржентина.

Вие сте аржентинец по рожде­ние. Стискате ли палци за отбора?

Симпатизирам. Чувствам се ар­жентинец, но на терена защитавах цветовете на Италия. Родината е все пак в кръвта ми, каквото и да става.

Какво мислите за играта на Ар­жентина?

Разочарован съм определено. Разликата с Босна и Херцеговина и Иран беше Лео Меси. Дори той не се представи на много високо ниво, но гениалността му в два момента реши мачовете. Аржентина има фигури, с които трябва да играе значително по-добре, ако иска успеха истински. И да не разчита единствено на Меси.

Имало ли е вариант да играете за Аржентина?

Да, като дете това ми беше мечтата. Но през годините започнах да пъ­тувам, стигнах до Мексико, Италия... И единственото предложение, което получих, бе да защитавам цветовете на „скуадра адзура". Взех граждан­ство и... не съжалявам за избора си. Най-щастливият миг в живота ми бе­ше, когато спечелихме мондиала през 2006 г. Това е велико, наистина велико!

Защо не пеехте химна на Италия, след като играхте за страната?

Няма нищо сензационно. Причи­ната е тривиална - не знаех текста. Важното беше как съм играл. И по това винаги са ме оценявали. Не мис­ля, че някой в Италия ми се сърди заради тази история с химна.

Кой халф на световното прилича на вас?

Колумбиецът Хуан Гилерме Куандрадо, който играе във „Фиорентина". А същото така италианецът Клаудио Маркизио от „Ювентус". Истината е, че повечето млади футболисти не оби­чат неблагодарния пост на дефанзивния халф. Всички искат да са като Кристиано Роналдо и Ариен Робен -активни по крилото, често излизащи на стрелкова позиция. Без дефанзивни халфове не може, но хора като мен и Павел Недвед до този момент не виждам на мондиала.

Как така вашият „Ювентус" ста­на непобедима машина в Италия, след като беше най-сурово наказан в скандала за уредени мачове?

Клубът работи много правилно с младите футболисти. Направи ново поколение от гладни за успех хора. Треньорът Антонио Конте също е бил дълго време футболист на „Юве" и е съпричастен. Сегашните успехи са като реванш срещу жестокото наказание, което не заслужавахме.

Защо вие, Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед и Алесандро дел Пиеро останахте в Серия „Б"?

Защото „Ювентус" е институция. Предаността се цени много. Всеки от нас можеше да замине в друг клуб, но това щеше да е предателство. „Юве" имаше нужда от нас в най-тежкия мо­мент от историята си. И ние се отзо­вахме. Сега „Юве" е хемегонът на ита­лианския футбол и аз се радвам да гледам успехите му отстрани.

Помните ли мачове срещу бъл­гари?

За мен това бяха едни от най-не­приятните. Не защото мразя Бълга­рия, а защото винаги се играеше труд­но. Имахте много солидна халфова ли­ния. Знаех, че ще ни се отворят не повече от две-три положения за це­лия мач и ако ги пропуснем, няма да победим. През 2004-та гледах от ре­зервната скамейка, защото реално бяхме отпаднали. Победихме чак в 90-ата минута. Няколко години по-късно гостувахме в София и завър­шихме 0:0. И тогава не играх, но по­мня, че стадионът беше ад. Много враждебен, а на терена нямахме по­ложение за гол. Ето затова не обичах мачовете с България. Най-лесно ни беше през 2009-а, когато най-много помня, защото спечелихме с 2:0 и бях на терена.

Как ще продължи кариерата ви?

Приключих с футбола като играч, но ще остана в него. Сега за първи път съм коментатор, но само за мондиала. След това искам да започна като тре­ньор в Аржентина, Мексико или Ита­лия. Ще видим с кой отбор ще се харе­саме. В моята визитка досега има са­мо футболни спомени, трябва да почна да градя и треньорски. За тях се надявам да говорим в бъдещето. Дотогава ви казвам чао и целувки на България.