Методи Деянов е рожба на ЦСКА, като с червената фланелка изигра 192 мача, в които отбеляза 36 гола, като емблематични остават онези срещу Шахтьор Донецк и страничната ножица срещу Нефтохимик. През 1994 година Лъчезар Танев му предаде символично червената фланелка с номер 10, а феновете го нарекоха Новия Мита Якимов. Мето Деянов изпълни началния удар, след който Димо Момиров даде края на единственото Вечно дерби в историята, завършило със служебна победа. Методи Деянов можеше да стигне до най-високите върхове на българския футбол, но скъсани връзки на коляното, скъсан менискус, а за финал зверско счупване, при което дори Трифон Иванов се хваща за главата не му позволяват да разгърне докрай потенциала си… Но Мето завинаги ще остане в сърцата на тези, които са го гледали на живо. Той е шампион с ЦСКА през 1997-ма, носител на купата с армейците 1997-ма и 1999-та и шампион на Кипър с Анортозис през 2008-ма…
Днес Методи Деянов навършва 50 години. Другата прилика с Митата Якимов е, че не обича да дава интервюта. Въпреки това говори за “Тема Спорт”. Ето какво каза Магьосникът с топка в крака ден преди празника.
Мето, във визитката ти пише, че си веднъж шампион с ЦСКА…
– А, не. Аз си броя и титлата през 2003-та… Тогава Стойчо Младенов привлече Велизар Димитров и Бадема. Моето място започна да изстива и през зимата преминах в ОФИ Крит, но през есента играх, така че си я броя, нищо, че не получих медал (смее се).
Нека те върна назад във времето. Ти бе най-големият талант в школата и дори замина за САЩ…
– Да, заминах, като имаше обещания за колеж, а след това Реал Мадрид, Барселона, но се оказа, че загубих 6 месеца… Трябваше да си остана и да играя със старшата възраст.
Малко след като се прибираш и записваш дебют за мъжкия отбор…
– Да, винаги ще съм благодарен на Боре Гаганелов. Тогава уволниха Гьоко Хаджиевски и бат’Боре води отбора за един мач. Играхме с Шумен. Няма да забравя тази дата – 7 май 1994-та. Шумен бяха много силен отбор, но ги победихме с 2:1.
Кои са най-незабравимите моменти с червената фланелка и кои са най-големите футболисти, с които си играл?
– О, всеки един мач с фланелката на любимия отбор е специален за мен. Всички са ми любими. По онова време имах честта да играя с Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Киряков, Бончо Генчев… При Паро Никодимов през 2001-ва бях капитан, но като дойдоха Любо Пенев и Йордан Лечков, само отидох и казах: “Бат’Паро взимай я тази лента. Как да я нося, като Любо е тук”. И Любо стана капитан.
Сякаш забравяш някого?
– Не, не… Не го забравям. Знам какво ме питаш (смее се). Любимият ми съотборник беше Милен Петков…
С него сега сте роднини. Дъщеря ти Богомила и синът му Алекс имат момче и момиче, а разбирам, че малкият бие страхотни дузпи…
– Дай Боже, да вземе бързият финт и елегантността на Милен.
Скромничиш…
– Е, добре де и малко от мен.
Ти обаче имаш задача сега да възпиташ още един халф… С любовта ти от ученическите години имате и момче на 11 години…
– Да, Теодор. И той тренира футбол. В ЦСКА е, но засега е с номер 11. Още не е с номер 10.
Вие сте кумуве на настоящия треньор на ЦСКА Александър Томаш и съпругата му Десислава. Стискаш ли му палци?
– Аз винаги ще стискам палци на ЦСКА. Това е голямата ми любов.
След като си тръгваш от ЦСКА заминаваш за Гърция, където записваш 100 мача с екипа на ОФИ…
– Там бяхме съотборници с Никос Махлас, който бе носител на „Златната обувка“ няколко години по-рано. Той имаше договор с Адидас и всеки път, когато му подавах за гол и след това ми оставяше по един чифт на шкафчето. Така всяка седмица – нови обувки (смее се).
Завърши кариерата си като шампион в Анортозис, но го направи сякаш раничко. Можеше да останеш още година-две. Защо го направи? Искаше да слезеш от сцената, докато още обичаш футбола и му се наслаждаваш ли?
– Аз винаги ще обичам футбола. Не исках да съм в тежест. Треньор беше Тимур Кецбая. Той искаше да остана и да играя и Шампионска лига, но усещах, че вече не съм същият, защото контузиите ме мъчеха. И затова си тръгнах, за да се завърна у дома в ЦСКА и да помагам на децата.
Ще простиш ли някога на Димитър Ралчев от Олимпик Тетевен, който счупи брутално крака ти? Тогава не бе сигурно, че ще можеш да ходиш, а след като се завърна, те нарекоха “Медицинско чудо”…
– Имало е да става. Няма за какво да се сърдя на никой. Завърнах се, защото вярвах и исках да продължа…
