Колегите от „Блиц“ са се свързали с обявения за починал вчера Петко Ганчев.
Гафът се случи преди мача Арда – Левски (1:1), когато дикторът на стадиона в Кърджали съобщи трагичната новина и призова за едноминутно мълчание в памет на бившия футболист. Впоследствие се оказа, че Ганчев е жив и здрав. Днес БЛИЦ го потърси, ето как протече разговорът ни.
-Г-н Ганчев, добър ден! Къде ви откриваме?
-Вкъщи. Аз живея в старозагорското село Коларово, което се намира близо до град Раднево.
-Преди да минем към горещата тема – как разбрахте за вашата „смърт“ и как реагирахте, нека първо да ни разкажете за себе си и за футболната ви кариера?
-Роден съм през 1946 година. Ако е рекъл Господ, на 17 юни ще навърша 79 години. Започнах да играя футбол в Ботев Гълъбово, минах през Берое. След това бях в Арда пет години. После заиграх в Раднево. В Арда станах голмайстор. Не съм си водил статистика, но имам към 120 гола. Бях централен нападател. Впоследствие бях помощник-треньор и треньор. Като помощник-треньор на Тончо Проданов с Марица-Изток (Раднево) през 1989 година стигнахме финал за Купата на Съветската армия, където загубихме от ЦСКА. Това бе голям успех за футбола в градче като Раднево. Семеен съм. Имам съпруга Надя, с която имаме син и дъщеря. Те пък ни дариха с прекрасни внучета. Синът ни има момче и момиче, а дъщерята момче, което вече е на 26 години, да са живи и здрави всички. С жена ми от 15 години сме на село. Имаме си двор, имаме си животни, садим си плодове, зеленчуци. Всичко, както си трябва.
-Кажете сега какво стана?
-Аз не пропускам да гледам мачовете на Арда по телевизията. Сега срещу Левски закъснях с десетина минути, тъй като имах работа. Докато шофирах към вкъщи, телефонът ми взе много да звъни. Ама аз шофирам и не смея да вдигна. Паркирам пред нашата къща. Влизам в двора и жена ми ме посреща разплакана. Вика: „Петко, Петко, по телевизията са обявили, че си починал!“. Аз не можах да разбера какво ми казва и какво е станало. Обясни ми, че й звъннали по телефона и й казали какво чули да съобщават преди началото на мача Арда – Левски. След това ми се обадиха двама мои приятели. Единият също е гледал по телевизията. Вълчо Костов се казва – дълги години беше шеф на спортния тотализатор в Кърджали. Вълчо вика: „Ама аз звъня, ти не вдигаш. Повярвах на чутото и тогава звъннах на жена ти“. Нормално човекът да се стресне и уплаши, тъй като скоро не се бяхме чували. Другият мой приятел Стоян Илиев – бивш централен защитник, пък е бил на стадиона. Вика ми: „Чудя се да плача или да се смея“. Та и аз така. Хем да плачеш, хем да се смееш. Станал Стоян прав като другите хора да стадиона, за да ми отдаде почит… Да те погребат жив е доста стресиращо, наистина…
-Някой от Арда звънна ли ви?
-Звънна ми спортният директор Ивайло Петков.
-Той обясни ли ви какво точно се е случило.
-Да, да. Грешка, някакво объркване се е получило. Петков пое ангажимент да ми каже по-късно как се е случило и кой е виновен. Вижте, стават понякога такива неща, но не беше никак лека ситуацията. Айде, да се пусне слух тука из село, а те го съобщават пред цяла футболна България. Ако знаете колко народ ни звънна – роднини, приятели, познати и не толкова големи познати… Аз снощи до късно гледах мачове, понеже си обичам много футбола, и телефонът ми до полунощ звънеше.
-Като казахте, че сте гледали мачове – на кой отбор симпатизирате у нас и на кой в чужбина?
-У нас нямам любим отбор. Но в чужбина се прекланям на Реал Мадрид и на Карло Анчелоти. Той е меко казано добър треньор. Той е най-добрият треньор!
-Г-н Ганчев, желая ви да сте здрав и да посрещнете на крак и с усмивка рождения ви ден?
-Благодаря ви. Наистина ситуацията, както казах, не беше приятна, но в крайна сметка трябва да сме позитивни. Ето, вчера, като чух ужасната новина и си сипах една малка ракия (смее се). Дали ще съдя някого? Никого няма да съдя…
