Той покоси мрежите на ПАОК и Селта и показа, че Разград все пак е бил правилният ход за него това лято. Станич отдели време, за да обобщи впечатленията си от изминалата година, да разкрие плановете си за новата, но и честно да признае, че използва всяка възможност, за да види какво правят неговата Цървена звезда и бившият му клуб ТСК.

Календарната година приключи, Лудогорец завърши годината с победа, доволен ли си?

- Да, да. Особено след като започнахме малко по-турбулентно. Резултатите не бяха в наша полза, имаше много нови играчи, както и аз, но наистина всички в клуба, включително и аз, сме доволни от начина, по който завършихме.

Последният мач в Лига Европа беше срещу ПАОК и завърши 3:3 с твой гол, успя ли да размениш няколко думи с Андрия Живкович?

- Разговаряхме малко преди и след мача, за съжаление, той беше контузен. Не игра от началото. Беше футболен спектакъл 3:3, ние можем да съжаляваме за трите точки, защото допуснахме гол в последните секунди и още пет-шест минути се гледаше ВАР, което допълнително разгорещи нещата. Като цяло доброто впечатление е, че победихме там, може би щяхме да имаме огромни шансове да продължим, но все още шансовете ни са добри.

Завърши календарната година с гол в българското първенство, можеше ли да има по-красив край на годината за теб?

- Дори да го бях написал, нямаше да е по-добре. Този гол и убедителната победа, това ни трябваше, тъй като планът ни е, разбира се, да настигнем Левски и да спечелим титлата в края на годината, така че не можеше да бъде по-добре.

Десет гола отбеляза, откакто дойде в Лудогорец, очакваше ли такъв развой на ситуацията, когато се премести в България?

- Не мога да кажа, че не съм, може би не толкова бързо, но да, очаквах го. Затова се реших на тази стъпка от хората, които ми представиха целия този проект и знаех какво ме очаква, че там се очакват резултати и че във всеки мач се очаква да си на най-доброто възможно ниво. Аз така и дойдох там, очаквайки, че веднага ще имам принос, не само голмайсторски, но и като играч. Може би се случи доста бързо, но го очаквах.

Какво можеше да е различно от началото на сезона в Лудогорец?

- В началото имахме турбуленции. Започна с двубоя срещу Ференцварош. Имахме добър жребий за влизане в Шампионската лига, съвпадна и тази Лига Европа, което също е феноменално. И малко в първата част на сезона имахме слаби резултати, но като погледна шестте месеца, наистина съм доволен.

Футболно се адаптира добре в България, а как ти хареса всичко останало след пристигането?

- България е много подобна на Сърбия, що се отнася до култура и всичко останало. Плюс е, че има море, така че през първите няколко месеца ходих и там. Красиво е, малък град е сред планини и е спокоен. Отличен за фокусиране върху футбола.

На какъв език общувате на тренировка?

- Шегуваме се, че в съблекалнята по-скоро ще научиш испански и португалски, отколкото български, защото наистина има много бразилци, испанци и португалци. Общуваме предимно на английски, има няколко, които не говорят, но имаме и преводач.

Как гледаш сега от тази перспектива на мача срещу Селта, в който вкара три гола?

- Още по-хубаво е усещането, защото всички почти ни бяха отписали преди мача и тогава изненадахме всички. В един момент водехме с 3:0, така че шокът беше още по-голям. Малко ни свършиха силите накрая, те все пак играят по-бърз футбол и имат сили за тези 90 минути активен футбол и тогава може би малко ни надбягаха накрая, но наистина през първите 70 минути, мога спокойно да кажа, че надиграхме Селта, което се вижда от резултата и не само от тези голове. Можеше да има и повече, без да преувеличаваме, но бяхме доволни от тези 3:0, така че невероятни 90 минути.

Бяхте ли наясно какво сте направили ти и клубът?

- Не бяхме, едва на сутринта, когато погледнеш картината и обобщиш впечатленията, след мача никой не беше наясно какво сме направили.

Голмайстор номер едно в Лига Европа – напрежение или допълнителен мотив?

- Звучи добре. Абсолютно второто, защото наистина тази година се чувстваме много добре като отбор и който ни е следил, може да види, че тези седем точки абсолютно ги заслужаваме, ако не и повече, защото нещастно загубихме няколко точки. Звучи наистина добре, а абсолютно е мотив да се работи, защото наистина може да се направи нещо.

Шест гола в Лига Европа, кой ти е най-скъп?

- Може би бих отличил и тези срещу Селта, защото все пак там победихме. Срещу Уест Хем може би е най-скъп, защото усещането беше невероятно, но за съжаление тогава не спечелихме този мач, а този срещу Селта го спечелихме, така че бих отличил тези три.

Бившият треньор Руи Мота е 14-ият треньор, сменен в Лудогорец за 21 години, и това се случи след загубата от ЦСКА (София). Доколко тези промени на треньори влияят на ритъма и отбора?

- Това е доста неблагодарна работа, защото понякога всичко се стоварва върху теб, дори и да не си виновен. Всяка промяна влияе, защото всеки треньор има свои изисквания и различна система и трябва да се адаптираш към играта. Ние приехме това както трябва и някак си пренесохме тази промяна позитивно към по-нататъшното продължение на сезона и оттогава наистина сме неузнаваеми по отношение на играта.

Как би описал сътрудничеството си с Мота?

- Той ме познава, защото когато играхме с ТСК срещу Ноа, той беше треньор тогава. И тогава той подписа с Лудогорец. И наистина са отлични, целият този треньорски щаб, всички са португалци. Имат атакуващ стил, но пак не се получи. Мисля, че той е страхотен треньор, че има своя идея, просто някак си отборът не я прие както трябва. Лудогорец е шампион 14 пъти поред и се очаква титла. Ако спечелим и тази година, ще бъдем първият клуб в историята. Мисля, че още два клуба имат 14 поредни, но никой няма 15. И сега наистина искат да спечелим това, защото тогава ще бъдем единственият клуб в историята, който има 15 поредни, докато съществува футбол. Заради това имаше огромен натиск върху него във всеки мач, което е разбираемо, защото и той знаеше, че идва в най-добрия клуб, в шампионски. Знаеше и той всичко това, но да, очакваше се след това.

Него го замени норвежецът Хьогмо, как ти хареса сътрудничеството с него?

- Те са феноменални. И двамата помощници са много опитни и точно това ни трябваше, и този скандинавски тип. Всичко по правилата, всичко ти обясняват до най-малкия детайл, феноменални хора, и тримата.

Когато дойде в клуба, колко време ти отне да се адаптираш към всичко – към играчите, към лигата?

- Отне ми малко, както на всеки играч. Всяка промяна е трудна, както и за треньора. Аз дойдох от ТСК, където нямах някакъв резултатен натиск, ние имахме натиск да играем футбол във всеки момент срещу когото и да е, но пак не беше такъв резултатен натиск, какъвто е тук. Но пак бях в Звезда, така че ми е познато. Отне ми малко време да свикна и всичко останало е супер.

С кого от съотборниците си се сработи най-добре?

- Съквартирантът ми е израелец, Идан Нахмиас, и се сприятелихме, тук е и германският вратар, и един португалски централен защитник. Тук е и българинът Чочев, той е играл в Италия и знае сръбски. В Италия е играл с няколко играчи от Балканите и той пръв ме посрещна. Изненадах се, той ми каза: „Братле, с мен спокойно всичко на сръбски, каквото и да трябва“. И тук ме изненада приятно. България не е далеч, това пак е чужда страна. Тук не се чувстваш като в България, защото наистина има много чужденци и повече се говори друг език, отколкото нашия.

Какво ти хареса най-много в клуба?

- Най-много ми харесва, че клубът има амбиции всяка година да бъде шампион, аз обичам да побеждавам. Така че добре се вписахме и че са постоянни участници в европейски състезания, а аз обичам тези мачове с напрежение. Клубът като клуб е феноменален, имаме условия на най-високия европейски футбол.

В кой мач клубът можеше да извлече повече?

- Имахме един мач срещу Арда, който не трябваше да губим, това е домашно първенство на домашен терен. Тогава започна и тази промяна на треньора. В Европа може би бих отличил Йънг Бойс, там загубихме с 3:2. Няма да споменаваме късмета, това пак трябва да се заслужи, но лесно можеше да се обърне в друга посока, защото сега вече щяхме да имаме повече точки и да сме малко по-спокойни.

Колко ти помогна сега от тази перспектива всичко, което премина преди това в ТСК, в Спартак, в Звезда?

- Разбира се, че помогна, аз от всеки клуб извличах по нещо. Бях две години в ТСК, може би там най-много се утвърдих и най-много ми помогна, защото играх и в европейски състезания. Имахме и добри резултати в първенството и играхме красив футбол, което е най-важното. И от всеки клуб извличах по нещо и всичко това ми помогна.

Севиля е доста упорита да те ангажира, можем ли да очакваме трансфер през януари?

- Ще видим, това сега не е за този случай, но...

Колко успяваш да следиш Суперлигата, Звезда, ТСК?

- Следя всичко. Гледам Звезда в Европа, не винаги мога, защото играем по едно и също време предимно. Само веднъж съм гледал, не мога да си спомня точно кой мач. Те играеха в 19:00, а ние в 21:00 и при нас е един час напред. Така Суперлигата, винаги когато сме в различен час, винаги следя и ТСК, и Звезда.

Как си доволен от ТСК, не са във форма, както ги остави, когато си тръгна?

- Разбираемо е, защото много от нас си тръгнаха. Там имаше ремонт и те свършиха феноменална работа, спечелиха много пари от нас, а освен това имахме резултати, докато бяхме там. Клубът се ръководи от наистина феноменални хора и аз вярвам, че всичко ще се върне по старому, въпрос на време е.

Деян Станкович отново в Звезда, добър ли е този ход на клуба?

- Да, така е. Той познава клуба и познава лигата и това е най-много, от което се нуждаят сега.

В контакт ли си с някой от настоящите играчи?

- Сега не. Докато бях в ТСК, когато играехме един срещу друг, си говорехме малко на терена. От тези, с които се сприятелих, вече никой не е в Звезда. Нито Еракович, нито Велко Николич, Ниегош, Гавра. Всички те вече не са в Звезда.

Следиш ли резултатите на националния отбор на Сърбия?

- Не отиваме на Световно първенство, но това е процес, който изисква време. Сигурен съм, че това ще се види в близко бъдеще. Мисля, че ние като национален отбор имаме феноменални играчи. Когато погледнете кои са тези играчи и в кои клубове играят и какъв футбол играят. Не знам какво бих отличил, че не е било наред, те знаят най-добре. Не бих добавял нищо тук. Да, за всички нас като играчи и фенове тази загуба срещу Албания беше болезнена, но това са хора, които играят, ако някой знае какъв е бил проблемът, те знаят.

Велко Паунович пое националния отбор на Сърбия, проследи ли мачовете срещу Англия и Латвия?

- Да, той е наистина феноменален човек и треньор. Както се казва, никой не чете стари вестници, но все пак това, което той направи, всички ще го четат и след 30 години. Никой никога няма да може да му отнеме тази титла световен шампион и сам по себе си е бил треньор и в Ла Лига и знае какво е модерен и върховен футбол и мисля, че това е правилният процес. Надявам се на покана, разбира се, това е мечта на всеки футболист да носи герба на своята страна. Дотогава трябва да остана фокусиран да поддържам това текущо ниво, а ако последва покана, ще бъда най-щастлив.

Празниците наближават и краят на календарната година, какви са ти желанията за следващата?

-Преди всичко здраве за мен и моето семейство. Ще бъда на подготовка за празниците, така че за първи път няма да бъда с моите, но разбира се, им желая всичко най-добро. Петър Станич.