Каква Коледа очаква единствената ни олимпийска шампионка от последните летни игри в Пекин Румяна Нейкова? Как семейството на спортния министър Свилен Нейков празнува светлия празник и какво пише в писмата на малките Емил и Марио до Дядо Коледа. "Стандарт" ви среща със златното момиче на родното гребане, за да научите какво се случва на Рождество в дома на звездната фамилия.

- Госпожо Нейкова, коя е незабравимата ви Коледа?
- Това е семеен празник и няма по-хубав миг от този, когато най-близките са около теб. През годината сме отдадени на работата си и сякаш забравяме за човека до нас. Все пак няма да забравя първото посрещане на Коледа, с първото дете. Емил беше на пет месеца. Тогава се почувствахме като истинско семейство. Беше различно и по-вълнуващо, защото бяхме трима. А когато се увеличихме на четирима, стана още по-весело.

- Случвало ли се е да нарушите традицията и да не бъдете вкъщи на този празник?
- Не. Винаги сме у дома. Всяка година на Бъдни вечер сме при моите родители. Обикновено Нова година посрещаме с родителите на Свилен във Варна. От известно време обаче не успяваме да пътуваме до морето.

- Опишете ни как празнувате Коледа.
- За трапезата отговаря майка ми. Ние само сядаме, консумираме и констатираме колко е вкусно всичко. (Смее се.) Тя приготвя традиционните ястия. Девет на брой.

- Въпреки че основният кулинар е майка ви, сигурно и вие имате своя тайна рецепта.
- В последните години посрещаме Нова година с наши приятели, които също имат две момчета и лудорията е неописуема. Тогава правя баница с късмети. Купувам си кори, но никога стандартни. Обичам да бъдат къпани или дърпани. Слагам сирене, яйца, мляко и на връхчето малко сода за хляб. Задължително слагам една филийка сухар. Така ме е учила баба ми. Пъхам късметите и после всеки го търси в баницата. Навивам го на конец. Това пък го знам от свекърва ми. На дряново клонче навивам различен цвят конец, като всеки цвят отговаря на различно пожелание. Всяка година желанията са различни. Преди да сложа късметите в баницата, всички ми казват какво си пожелават за следващата година.

- Каква елха предпочита вашето семейство?
- Естествена.

- Кой има грижата за нея?
- Министърът я осигурява. (Смее се.) Обикновено и той я украсява с децата, а аз я развалям.

- Колко време дръвчето краси дома ви?
- Случвало се е и целият януари да мине, защото се качваме на Белмекен след Нова година и няма кой да се погрижи.

- Купувате ли всяка година нова играчка, или разчитате на старите?
- Купуваме си нови. Домът ни също е украсен и за това отново отговаря мъжката част от семейството. Дворът блести с лампички и светещи гирлянди. Всички обичаме на Коледа да е шарено.

- Вярвате ли, че на Коледа се случват чудеса?
- Да. Вярвам в доброто. Разбрала съм, че мечтите се сбъдват с много труд.

- Спомняте ли си какъв късмет изтеглихте преди олимпийската ви титла в Пекин?
- Не. Връщайки се в спорта след второто раждане си казах, че няма да бъда суеверна. Опитах се през двете години до Игрите да не мисля за това какво се крие зад всяко действие. Изключение беше само онзи сън с конете от книгата на баба Ванга. Но сега, като чета, той няма нищо общо с моите тълкувания. Напротив, обратното е на онова, което аз съм разгадала.

- Какво пише в писмото на вашите деца до Дядо Коледа?
- Малкият Марио е много скромен и иска една пушка. Големият е пълен с желания. Едно от тях е компютър.

- Къде у вас оставя подаръците си Дядо Коледа?
- Нашият Дядо Коледа винаги идва на басейна. Отстрани оставя даровете, защото няма време да влезе вкъщи. (Смее се.)

- Какво е вашето желание за новата година?
- Искам само много здраве за всички. Единствено тогава човек може да работи спокойно и да бъде отдаден на онова, което прави и наистина всичко да му спори.

- А какви мечти има министър Нейков за 2010 г.?
- Със сигурност би пожелал на всички спортисти да са здрави. Предстоят олимпийски игри във Ванкувър и той иска достойно представяне на българския отбор. Поставя си много задачи за следващата година. Да успее да обедини силите в родния спорт. Неговото желание е да има колектив, защото сам човек никога нищо не може да направи.

- Той какво предпочита да похапва от масата на Бъдни вечер и тази на Коледа?
- Постните ястия не му се нравят много-много. Обича си месото, но е човек на традицията и опитва от всяка манджа от трапезата на Бъдни вечер.

- А вашето любимо ястие кое е?
- Постните сармички.

- Децата ви пеят ли коледни песни?
- Ако са научили нещо в училище или в детската градина. Миналата година Емо се беше подготвил с песничка за сурвакане. И двамата задължително сурвакат баба си и дядо си, а това без песничка не минава.

- Различава ли се Коледата сега от тази във вашето детство?
- Да. Живеем в друго време. Аз много по-дълго съм вярвала в Дядо Коледа. Тогава беше Дядо Мраз. Аз и сега му казвам Дядо Мраз.
Много съм се радвала на подаръците. Сега децата са задоволени с всичко и съвременният Дядо Коледа трудно избира какъв точно дар би ги направил щастливи.

- А за какво най-често сте мечтала като дете?
- Кукли, макар и да нямаше Барби.

- Опасявате ли се, че заради голямата ангажираност на съпруга ви тази Коледа може да бъде по-различна?
- Откровено да ви призная малко съм притеснена.