Симона Пейчева е родена на 14 май 1985 година в София. Деветкратна шампионка на България, носителка на три златни, два сребърни и един бронзов медал (от отборното класиране) от световното първенство Мадрид 2001.

Участвала е два пъти на олимпийски игри - Атина 2004 е шеста в многобоя, а в Пекин 2008 стана 10-а.

През юни на европейското първенство в Торино завърши 7-а в многобоя, а през юли на световната купа във Варна спечели титлата в многобоя, взе три златни и едно сребърно отличие на финалите на отделните уреди.

Ето, какво споделя тя пред "7 дни спорт":

- Как се стигна до решението да се откажете от професионалния спорт?

- Определено не ми беше леко да го реша, но сега, след като мина малко време, ми е още по-трудно.

- Какво правите в момента?

- Хем си почивам, хем върша неща, за които никога не съм имала време. Тържеството в Музея на спорта ми дойде малко в повече емоционално и ме върна много години назад в спорта. Стана ми мъчно.

 

- Заминах на почивка. Винаги съм почивала три или четири дни, а това не е достатъчно.Изкарах две прекрасни седмици в Гърция.

- Има ли нещо, за което да съжалявате в кариерата си?

- Не съжалявам, но мечтаех за медал от олимпийски игри.

- Бихте ли се върнали отново в гимнастиката?

- Не съм мислила за това. За момента съм решила, че това е краят на кариерата ми. Не съм убедена, че ще се върна, даже почти съм сигурна, че няма, но човек никога не знае какво ще се случи след години.

 

- Бях подготвила още една новина, но не се стигна до нея. Ако събера смелост, ще ви я кажа. (б.р.- след края на официалната част Симона съобщи, че е бременна в четвъртия месец).

- Има ли друга причина, за да се откажете?

- Основната причина е моето желание. По-лична причина от това няма.

 

- Никога няма да забравя деня, в който влязох в залата - това бе най-желаният ден за мен. Това беше наистина невероятно и мечтаех да стигна до световния връх. Следващият най-велик момент за мен бе, когато се качих на най-високото стъпало на стълбичката на световното първенство.

- Виждате ли ваша наследничка в гимнастиката?

- Искрено се надявам, че ще има не само моя наследничка, но и момичета с много по-големи успехи от моите. Това обаче е изключително трудно в нашия спорт. Трябва много неща да се променят както в тренировъчната система, така и в ръководството. Като състезател не бях съгласна с много неща, но благодарение на характера си успях да продължа. Много таланти са оставени да се справят с какви ли не проблеми. Един спортист трябва само да работи в залата и да се готви за състезания, без да мисли за всичко друго.

 

- Ще остана в сферата на спорта, но не и като треньор.Така мисля сега. В бъдеще ще видим. Би било хубаво някой млад човек да влезе в ръководството на художествената гимнастика, но това не може да се случи без подкрепа.Може би след време, когато нещата поулегнат, ще помисля за място в съдийската колегия или в треньорската. Не искам да бъда лош пророк, но ако не се промени системата, няма да имаме успехи в близките години.

- Обидена ли сте на някого?

- Почувствах се обидена накрая, когато ми отнеха възможността да участвам на финала на световната купа, за който се бях класирала. Спортът ме направи това, което съм, но и ме лиши от някои неща.

- Приятели в гимнастиката имате ли?

- Познати много, приятели малко. Разбира се, това се отнася само за художествената гимнастика.

- Какво си пожелавате?

- Най-вече много здраве. Винаги съм го казвала. Можеш да имаш всичко друго, но без здраве си за никъде.