Амаду Сукуна бе най-инте­ресният транс­фер на Левски през зимата. Напа­дателят направи от­лично впечатление във Верея и на „Ге­рена" явно прецениха, че това е техният човек, който ще им реши проблемите в ата­ка. Ето и първото голямо интервю, което даде Сукуна след преминаване­то си в столичния гранд.

- Амаду, как се стиг­на до трансфера ти в Левски?
- Контактите с клу­ба започнаха още през месец септември. Тога­ва разбрах, че ме сле­дят отблизо и гледат всеки мач на Верея с мен. Аз обаче бях наст­рана от преговорите. Всичко ставаше между Левски и моя мени­джър. После на 14 де­кември пристигнах в София, но вече всичко беше уточнено. Само трябваше да подпиша договора си с клуба. Два-три дни след това заминах спокоен за ва­канцията ми във Фран­ция.

- Как те приеха в клуба?
- Отлично. Всички много се стараят да ме обграждат с внимание. Треньорът се занимава специално с мен и се опитва да ми помогне по-бързо да свикна с отбора. Всичко ми ха­ресва засега. Левски е като малко семейство.

- Когато те предста­вяха, самоуверено заяви, че Левски по­вече няма до има проблеми с вкарване­то на голове. Вярваш ли го?
- Да, защо не? Нали затова ме привлякоха в отбора? Аз съм напа­дател, надявам се да имам успех в Левски. Всеки трябва да има и шанс освен умения. Да помагам за головете ми носи същото удо­волствие, както да вка­рам. Ще се радвам да дам и много решаващи пасове. Те също са много важна част от играта.

- В Левски се на- | лага нова схема с двама нападатели. То­ва теб устройва ли те?
- Напълно, защото когато бях в Тулуза, играехме точно със схема с двама нападатели. За мен ще е много по-лесно, отколкото във Верея, където чес­то играех сам в атака и ми беше трудно, приз­навам. Предпочитаната ми позиция на терена дори е зад нападателя. Така мога да излизам от дълбочина, да имам повече свобода, да сменям позицията си.

- С кого предпочи­таш да си партнираш?
- Това е решение на треньора. Щом ме пи­тате обаче, ще ви ка­жа, че Бабатунде ми пасва повече като профил на играч. Той е мощен напада­тел, който може да па­зи топката, да осво­бождава пространства, да привлича внимание­то поне на двама за­щитници. С него играх­ме 3 полувремена за­едно по време на под­готовката в Турция. Усе­щам, че се допълваме добре, защото аз съм по-подвижен, мога да играя около него - вля­во, вдясно. Но повта­рям, че треньорът из­бира кои да играят в нападение. Ти си французин, корените ти са от Мали.

- Имаш ли близ­ка връзка с африкан­ската страна?
- Разбира се, там имам цяло семейство. Когато мога, се връщам в Мали. Сега нямам го­ляма възможност, но винаги когато имам по­не две седмици вакан­ция, заминавам за Аф­рика. Мали е развива­ща се страна, която има своите трудности и предимства. В Мали времето винаги е хубаво.

- Имаш ли амбиция да играеш за нацио­налния отбор на Ма­ли?
- Това е една от целите ми. Аз имам мачове за младежките отбори на Франция до 18 и до 19 години, но това няма да ми попре­чи. Ако играя добре за Левски и продължа да се развивам, мога да стигна "до националния отбор. Поне такова е желанието ми.

- Следеше ли отбо­ра по време на Купа­та на африканските нации?
- Да, гледах им всеки мач. Мали имаше сери­озни проблеми заради някои контузии на ос­новни играчи, които разклатиха отбора и го направиха уязвим. От­борът имаше трудности най-вече при послед­ния пас, това ми напра­ви впечатление. Явно има резерви в атака, така че, защо не, един играя за Мали.

- Вярваш ли, че Левски може да стане шампион още този сезон?
- Винаги вярвам. Вярно, трудно е да на­ваксаме преднината, защото това са две за­губи и едно равенство, които трябва да напра­ви Лудогорец. Ние обаче не се отказваме. Лев­ски е в ролята на ловеца, който гони и преследва. За нас дори ще бъде по-лесно да дебнем от втора пози­ция за грешки на вода­ча. Няма да се преда­дем, докато има надеж­да.

- Кой е наи-добрият ти приятел в Левски?
- Най-близък съм с Мехди Бурабия, защото говорим един език и е по-лесно при комуника­цията. Иначе живея в един хотел с друго ново попълнение - Давид Яблонски, който поня­кога ме кара на трени­ровка. Другите момчета също са симпатични.

- Треньорът на Ве­рея Александър Томаш беше казал за теб, че си много до­бър футболист, но странен човек. За­що?
- Да, чувал съм го това. С Томаш имахме много добра връзка. Той умееше да ме нас­тройва за мачовете, да извлича най-добро­то от мен. Разбирахме се добре. Аз му дове­рих за някои от проб­лемите, които имах във франция, и така бариерата между нас падна. Томаш пък доб­ре знаеше как да ми говори, как да стигат до мен думите му. Странен? Не бих ка­зал, че съм странен, просто съм различен. Както всеки човек, между другото. Имам характер, индивидуал­ност. Дори считам се­бе си за симпатичен и усмихнат човек.

- Кои са страните ти в играта, които искаш да подоб­риш?
- Всеки постоянно има нужда да се раз­вива и да се усъвър­шенства. Аз работя повече върху първото докосване на топката и върху последния жест - удар или пас. Това е много важен аспект във футбола. Готов съм да работя страшно много за то­ва, да продължавам да се занимавам и след тренировките, да идвам на стадиона, дори и в дните, в кои­то нямаме трениров­ки. Който ме познава, знае добре, че не ме е страх да работя пос­тоянно.

- Как успяваш да се пазиш от конту­зиите?
- Когато бях по-млад, имах една сери­озна травма - в сла­бините. Близо година и половина се леку­вах, за да се оправя напълно. Сега внима­вам много като про­фесионален футбо­лист. Следя с какво се храня, какво пия. Ста­рая се организмът ми да се възстановява пълноценно.

- Имаш диплома за търговец, с това ли ще се занимаваш след футбола?
- Да, не съм занемарявал учението, за­щото исках, ако не ми потръгне във футбола, да имам и друг път, и друга възможност. След като спра един ден с играта, може би след 10 години, а до­ри и след 15, ако имам шанс, искам да се занимавам с търго­вия. Да основа моя фирма, да отворя магазин, да бъда на пазара.

-  Във Франция или в Мали?
- Може и на друго място по света. Сега разстоянията не са проблем.

- Преди една годи­на си бил на проби в Норвегия. Как стиг­на дотам?
- Имах нужда да тренирам и се появи един мениджър, кой­то ми предложи тази възможност. Всички­те ми разходи бяха поети от клуба, в кой­то бях - Сарпсборг, така че нямаше какво да губя. Но не оста­нах там, не се получи. Беше страшно студе­но.

- И в България та­зи зима бе много студена.
- Не е същото, не може да си предста­вите, ако не сте били в Норвегия.

- Имаш ли любим отбор, който подкре­пяш от дете?
- Да, аз съм роден в района на Париж и винаги съм се вълну­вал от ПСЖ. Клубът се промени в послед­ните години. По-лесно е да се играе футбол с катарските пари. (Смее се). За съжале­ние, когато ПСЖ игра с Лудогорец в София, не успях да отида на стадиона, бях в Стара Загора.

- С какви впечат­ления остана от Ста­ра Загора?
- Хубав град, спокоен. Всичко обаче е много по-малко от София. Разликата е най-вече в движението с колите по улицата. В София е истинска лудница.