Вальо, получи поредна кон­тузия за последната година. Обмисляш ли възможността да спреш с футбола?

- Не мога да знам дали ще се контузя отново или не. Това е Божа работа. Но не се издър­жа вече. Получавам травма, след травма, и то все на един и същи крак - десния. Явно трябваше да реагирам по-ра­но при една от контузиите ми, но го разбрах по-късно, а през това време бях играл със скъсани връзки на глезена. Но това е свършен факт. Вече и няма какво да се връщам на­зад. Последните ми болки от­ново са в десния крак. Нямам представа колко време ще бъ­да извън игра този път. Май е дошло времето да сложа край на кариерата си. Ако контузи­ите ми продължат, може би ще е по-добре за мен и за от­бора да се оттегля. Мисля, че е много по-добре да играят здрави момчета, които да ос­тавят сърцата си на терена и да дадат всичко от себе си. Така е редно и е най-добре за отбора. Не искам да стоя на терена само защото съм Валентин Илиев. ЦСКА е над всичко. Няма Вальо Илиев, Иван Иванов или Пенчо Пенев. Казвам го простотака, без да визирам някого. Аз вече не съм на 20 или на 25 години, скоро ще навърша 35. Нека играят тези, които са напълно здрави и са готови на сто процента. Мислех си, че само със стискане на зъби ще успея да преодо­лея болката и да продължа още един мач и още един, но в крайна сметка се оказа, че за една година направихтриоперации...

Няма ли едно такова реше­ние за край на кариерата да е плод на емоция?

- (Въздъхва.) Аз не искам да спирам, ако трябва да бъда честен. Въобще даже не искам да го правя и ако има как, цял живот бих играл футбол. Но с тези контузии започвам да се замислям все по-често над въз­можността да спра. В живота може да искаш много неща, но идва период, в който здравето не ти го позволява, a и не всичко зависи от твое­то желание.

Кога окончателно ще взе­меш решение какво да пра­виш?

- Не мога да гадая дали ще играя още този сезон. Не искам да дам срок кога ще се възста­новя, а и не съм доктор. Време­то ще покаже. Ако продължа­вам така с контузиите и така протича възстановяването ми, не мисля, че ще бъда поле­зен нито за отбора, нито за себе си. Може би пък да е дош­ло времето да поема по друг път и да търся някакво друго поприще във футбола. То е яс­но, че рано или късно идва то­зи ден. Аз съм човек, който ни­кога не се отказва да се бори и ще се боря до края. Тук обаче не става въпрос за опити, а за това трезво да се погледне на реалността и това дали ще мога на сто процента да вър­ша работата си, както досега.

Вярно ли е, че в последни­те мачове си играл, въпреки че не си бил готов?

- Аз не крия и не се притеснявам да кажа, че не съм в най-добрата си форма. Не е много трудно да се види това и отстрани. Въпросът е, че клубът се намира в труден пе­риод и така се стекохаобсто­ятелствата, че здрав-нездрав трябваше да помагам, и то не само аз, а всеки от футболис­тите и треньорите. Някои го разбират като саможертва, други по различен начин. Прос­то трябваше да оставя здра­вето на заден план. На този етап отборът беше на първо място.

Говори се, че може да ста­неш спортен директор, или да заемеш друга ръководна длъжност в ЦСКА. Така ли е?

- Дайте един път завинаги да завършим тази тема. Това, че някой е казал на този или на онзи... Такива неща не ги прие­мам. За мен е крайно несериоз­но това, че някой е споменал и после се е препредало през 34 човека и сега го приемаме за истина. Казвам един път зави­наги - до този момент никой от ЦСКА официално не е идвал да говори с мен да продължа кариерата си като директор, треньор или на каквато и да било друга длъжност в клуба. Така че това са абсолютни спекулации. Мисля, че бях дос­татъчно изчерпателен.

А готов ли си да станеш спортен директор?

- Не съм и мислил по такъв въпрос. Това, че чувам някакви слухове, не значи, че трябвадаим вярвам. Ако въобще се стиг­не до такъв въпрос и ми се представи такова нещо очи в очи, то тогава ще се замисля дали съм готов за треньор, футболист, директор или как­вото и да било. Как да комен­тирам, като не е имало никак­ви разговори.

Мислил ли си какво ще пра­виш, ако спреш с активния футбол? Започнал си треньо­рски курсове, това ли ще е новото ти поприще?

- Разбира се, че съм мислил. Със сигурност искам да остана част от футбола. Ясно е, че бизнесмен от мен няма да стане, след като цял живот съм бил на терена. В крайна сметка не­ка дойде моментът и тогава ще го коментираме по-обс­тойно. Вярно е, че съм започ­нал треньорски курсове. С моя колега Александър Тунчев, приятелите ми Кирил Котев и Йордан Юруков, много добра група сме. Доста от футболистите, които бяхме 2005 година, сме се събрали, все хубави хора и професионалисти. Засега мина­ха два семестъра и всичко е идеално.

Явно си се ориентирал ве­че към нещо...
- Не, не съм направил още из­бор, защото на този етап съм действащ футболист. Един­ственото нещо, което ми е на първо четене, е да се възста­новя. В момента за друго нещо въобще не мисля, камо ли да си правя планове за треньор.

Не те ли е яд, че може да завършиш кариерата си, без да вдигнеш отново трофей?

- Имам достатъчно тро­феи. Не мисля, че мога да съжа­лявам за каквото и да било. Аз нямам намерение да се сбогу­вам с никой. Ще повторя, че искам да играя още, но трябва и здравето ми да го позволява.

Ще те върна към едно твое изказване преди точно една година. Тогава ти каза -"Колкото и да помагат на Лудогорец, те никога няма да имат това, което има ЦСКА"...

- Какво да го коментирам. Нека да ги оставим тези неща и без това около отбора има достатъчно напрежение...

Все пак в събота Лудогорец гостува на "Армията", а ЦСКА се намира в серия от 9 поредни мача без вкаран гол...

- Мач като мач. Очаквам да се поздравим с победата.

Как се отрази завръщане­то на Любослав Пенев и може ли да му помогнеш по някакъв начин за този мач, дори с вли­янието, което имаш върху момчетата в отбора?

- Той много добре знае как да си върши работата. Не съм аз човекът, който да му подс­казва и да му дава съвети. Вре­мето ще покаже как ще повли­яе завръщането му, но нещата не могат да се променятсма­гическа пръчка.

В момента ЦСКА се намира на една точка от тройката. Живи ли са шансовете за Ев­ропа с оглед пропадането, ко­ето бележи тимът?

- Естествено, че имаме шанс да се класираме. Докато имаме теоретична възмож­ност, ще се борим докрай. Мо­жели да имаме шансове и да се откажем?! Абсурд!

Как виждаш нещата чисто организационно и финансово?