В България за първи път пристигна един от най-силните, но и най-скандални сумисти в света - йокодзуна (велик шампион) Асашорю. В момента той е вицепрезидент на Монголската федерация по борба и неин спонсор. Роден е в Монголия като Долгорсуренгийн Дагвадорж, което означава Син дракон на утрото. Срещал се е много пъти на дохиото с нашия Калоян Махлянов. През 2005 г. на турнира в Нагоя Котоошу го побеждава, като прекъсва серия от 24 поредни негови победи. В последния ден на надпреварата при равен резултат двамата играят допълнителен мач, спечелен от Асашорю. За българина следват още два турнира, още една победа над йокодзуна Асашорю и това е достатъчно исполинът от Джулюница да бъде издигнат в ранг одзеки - голям шампион. Асашорю печели 25 от големите турнири, а рекордът държи Таихо - 32 успеха. Монголецът е едва третият велик шампион, който не е японец. През 2010 г. се оттегля от сумото заради пиянско сбиване в нощен бар. В кариерата си има не една и две ситуации, разтърсили ценностната система на древния спорт. През 2007 г. вестник го обвини, че подкупва съперници с по $10 хил. Осъди изданието за 500 хил. долара. Същата година отива да се лекува в родината, но след като е показан по телевизия как играе футбол, го изхвърлят от следващия турнир. Днес Асашорю говори с любов за своя спорт и с още по-голяма за своята родина Монголия. Сяда удобно в лоби-бара на хотел "Вега" по къси панталони и със слънчеви очила на главата. Нищо общо с облеклото за велик шампион. Освен джапанките. Все пак монголецът е свободен човек. И вече може да си поръча две бири.

- Какво научихте за краткия си престой у нас?
- За първи път съм в България. Тук е много хубаво място. Страхотна държава. Всичко е зелено. Направо прекрасно. Не съм го очаквал.

- Какво се е промени в живота ви, след като станахте йокодзуна?
- Настъпи голяма промяна. Отговорността е огромна. Уважението към мен също. Имам и много приятели.

- Кой беше вашият най-голям съперник на дохиото?
- Аз винаги се боря и съм се борил само със себе си.

- Пречеше ли ви това, че сте монголец?
- Ако бях японец, щях да достигна още по-големи върхове.

- Защо се получава така, че Монголия е най-голямата сила в сумото в момента?
- Сърцето ни е голямо. Няма значение дали си монголец или българин. Ако даваш от сърцето си всичко, ще стигнеш до големия успех.

- Как се чувствате като йокодзуна в пенсия?
- Аз съм още млад. Не съм за пенсия, обаче това е животът. Явно това е бил пътят ми.

- Усещали ли сте някога, че съперниците ви се страхуват от вас?
- Винаги гледам очите. Това е моята тактика. В тях чета всичко. Виждам в очите както любовта, така и омразата. Виждам дори какво мисли съперникът за мен.

- Какво разказвате на децата си за живота в Япония и за кариерата ви като сумист?
- Моите деца са още малки. Имам момче и момиче. Няма нужда да им разказвам много. Те сами ще разберат.

- Бихте ли направили сина си сумист?
- Няма да го съветвам да става сумист. Не искам.

- Променихте ли с нещо диетата си, след като спряхте със сумото?
- Спрях да тренирам толкова много. Сега го правя само три пъти в седмицата. Тренирам борба на тепиха. Свалям килограми. Смъкнах 28 кила. Имам още да свалям.

- Изглаждате перфектно. Колко още?
- Трябва, за да ме харесвате още повече. (Смее се.)

- Кое любимо ястие не можехте да си позволите като състезател и сега си наваксвате с него?
- Всичко съм ял. На сумистите дават най-хубавите неща.

- Сега играете ли футбол? Веднъж ви наказаха за това.
- Разбира се. Това е велик спорт. Световен спорт. Как да се откажа от него. В Монголия играя с моите приятели и роднини и така си ставаме още по-близки.

- Колекционирате автографи на звезди във футбола. Имате ли на българин - Стоичков или Бербатов?
- Ако имам шанс да се срещна със Стоичков, бих поискал от него един автограф. Гледах мачовете на българите през 1994 г. на световното първенство в САЩ. И досега се възхищавам на техния успех. Наистина, бих се радвал, ако получа възможност за лична среща със Стоичков.

- Къде държите трофеите си?
- Вкъщи са и са много. С тях ще направя музей за монголците.

- Виждате ли свой наследник в сумото?
- Търся още. Не съм го намерил.

- Съжалявате ли, че не подобрихте рекорда по спечелени Купи на Императора?
- Отказах се на 29 г. Исках да се боря още поне 3 години и тогава щях да стигна върха, но ме спряха. Щях да успея, но Бог така е решил.

- Какво спечелихте и какво загубихте от това, че напуснахте сумото?
- Никой не ми е задавал досега този въпрос. Може би съм загубил, че много рано се отказах. Божия воля! Спечелих уважение.

- Имате благотворителна фондация. Как се развива тя?
- Вълнуват ме децата. Те са ми грижа. Кроя планове да подпомогна бедните. Имам различни идеи, някои са свързани и с България. Видях много тук, хубава държава и хубави хора. В Монголия имаме тежки проблеми. В момента е по-трудно, отколкото в Япония. Трябва много работа да оправим нещата, че времето не стига. Искам да кажа една дума и за Валентин Йорданов. Той ме покани в най-подходящия момент - на откриването на паметника на проф. Райко Петров. Преди 50 години той беше първият треньор на монголците, основа нашия национален отбор. Щастлив съм, че успях да уважа този момент. С българската федерация се договорихме преди олимпиадата да дойдем тук с наши борци и състезатели от други спортове. Ще тренираме и оттук ще тръгнем за Лондон. Аз също ще бъда с отбора. Трудно се свиква с часовата разлика, ще е хубаво нашите спортисти да са тук по-рано и да свикнат. Ние сме като братя. Чувствам се като у дома си. В България имате хубава храна, чист въздух, здрави мъже, а жените са особено красиви.

- Като говорим за олимпиада, очаквате ли сумото да стане олимпийски спорт?
- Засега няма нужда да влиза в олимпиадата.

- От кой спорт Монголия очаква медали в Лондон?
- Имаме най-голям шанс в бокса, джудото, борбата и спортната стрелба.

- Много сте говорили за Котоошу. Спомняте ли си кога за първи път го видяхте?
- Имахме едни специални огромни куфари. Цели сандъци. Котоошу сам си ги носеше. (Показва как го е правил на рамо). Така го видях за първи път и още тогава разбрах, че е много възпитан човек. Запознахме се. Харесваше ми като характер. Тих, скромен. Има всички възможности да стане йокодзуна, обаче е мек. Сърцето му е прекалено добро. Нужен е малко характер, хъс. Може би яде само българското кисело мляко (Смее се).

- А вие яли ли сте от него?
- (Показва с палец - отлично.) Няма какво повече да кажа.

- Обичате дивата природа. Яздите ли?
- (Отново с чувство за хумор.) Когато се борех, бях доста по-тежък. Исках да яздя, но конят ме яздеше. Сега свалих килограми и сигурно вече конят ще ме носи.

- С какво се занимават братята ви?
- Всички имат работа. Не са безработни. Бачкат. Нямат време. Много са заети.

- А ще споделите ли няколко думи за жената до вас?
- Имам много хубава жена, монголка. Роди две деца. Тя е просто красива. Други думи не мога да употребя.

- Не ви ли атакуваха в Япония да вземете японка, както направи Котоошу?
- Предлагаха ми. Аз обаче съм монголец и трябва да остана такъв. Човек живее един път. Важно е да имаш хубава жена до себе си и да я уважаваш. Котоошу също е умен човек. Той се ожени за японка, защото сигурно иска да остане в сумото като треньор. Вече мисли като японец. Той много уважава жена си и ги виждам като хубаво семейство. Сигурно си има цели. Няма какво да коментираме личния му живот. Като пристигнах в София, веднага му се обадих. Казах му, че съм в неговата родина. Той ми пожела да прекарам добре. Да опозная българите и да ги почувствам.