Световният вицешампион по биатлон Владимир Илиев спечели старта на 24 км в първото издание на състезанието по планинско бягане TroyanRun – По стъпките на Левски. Спортист №1 на България за 2019 г. нямаше конкуренция в Балкана на родния си град Троян и завърши дистанцията за 01:47:19 часа, на 17 минути пред втория. След края на състезанието роденият на 17 март 1987 биатлонист говори пред NOVSPORT.COM както за организацията на проявата, така и за формата и бъдещите си планове, които включват подготовка за последните му Олимпийски игри и раждане на бебе.
Интервю на Краси Панов
- Владо, честита победа. Макар тя да беше очакване, сигурно си горд да спечелиш това първо издание на състезанието в родния ти Троян.
- Щастлив съм, че спечелих. На състезание винаги се раздавам. Наистина, нямах силна конкуренция, но на такива прояви по-важна е масовостта. И е радващо, че на първото издание се записаха много хора. Борят се, бягат, радват се. За следващите години и аз мога да поканя доста хора. Важно е децата да спортуват. Адмирации и за мъжа, който пробяга 10 км на 71 години. Дано всички стигнем тази възраст и да бягаме така. Ходил съм на много състезания, но не защото съм от Троян, искам да подчертая, че тук организацията беше отлична, а маркировката перфектна.
- Има интересни идеи за догодина. Включване на колоездачи, удължаване на дистанциите. Ти как виждаш развитието на TroyanRun?
- Хубаво е да се пробва. Моят съвет е дистанциите да не са повече от три. Защото така, когато дойдат повече добри състезатели, те не се разпръскват в отделните стартове и става по-зрелищно, освен масовостта. Ако дистанциите са повече, всеки има своите предпочитания за по-дълги и по-къси. Но организаторите преценяват и аз съм убеден, че ще намерят най-добрия вариант.
- Ултра бегачите предпочитат по-дълги дистанции, това ми споделиха и някои от участниците.
- Да, не е лошо да има по-дълги дистанции. Има много запалени фенове и на бягането, и на природата, които обичат да преминават по 60-80 км. За мен оптималното е една дълга, една средна и една къса дистанция.
- Как върви твоята подготовка?
- Летният сезон ми е най-натоварен. Може да се каже, че зимата почиваме, защото само се състезаваме. Сега се прибирам от лагер в Италия, предстои ми кратка почивка, след което отново се връщам там. Ще участвам вероятно на Световно първенство по летен биатлон, но то не е приоритет за мен. Най-важна е зимата, когато има Световно и Европейско. Имам планове и за бъдещето, защото Олимпийските игри в Италия вероятно ще са едно от последните ми големи състезания. За това и водя подготовка там. Опипвам терена, тренирам близо до мястото, където ще се провежда, за да усетя климата и да се подготвя по най-добрия начин. От 2003 година съм в националния отбор. В България е по-трудно, първите години имах много да уча за професионалния спорт. Но се надявам на последната си Олимпиада да покажа това, което мога и да завърша по-най-добрия начин кариерата си.
- А как се чувстваш физически, здрав ли си?
- Слава Богу, нямам сериозни проблеми. Имам лека контузия, но не е нещо, което ми пречи да се готвя. В добра кондиция съм, не усещам годините и не мисля, че те са от значение. Имам доста опит, съветвам се с много чуждестранни треньори и смятам, че нещата вървят нормално и мога да се състезавам на най-високо ниво.
- В личен план с половинката ти Милена Тодорова, която също е биатлонистка очаквате бебе.
- Това е другото важно нещо в живота ми. До сега говорих за плановете си, но след ноември те може да се променят малко. Ще опитаме да съчетаваме нещата и двамата да продължим да се готвим поне до следващата Олимпиада. Но най-важно е семейството.
