Слънцето леко се показа из­зад облаците на „Герена". За пръв път от доста време насам имаше поводи за усмивки сред феновете на Лев­ски. Отборът им пока­за освен характер то­зи път и малко футбол. Победи наистина голям и силен тим ка­то Ботев. Успехът из­гледаха дори дузина работници от строежа на „Герена". Дали просто стояха на при­пек по поръчка, или има надежда и за сек­тор „А", е съвсем друг въпрос. По-важно е обаче това, което се случи на терена, а то определено бе опти­мистично.

Случайно или не, „синьото" пробуждане започна без трите коня, които дърпаха каляската на „Герена", ако можем да периф­разираме Димитър Бербатов. От клуба наскоро бе отстранен Христо Йовов, макар да го видяхме в ролята на фен на трибуни­те. Наказания пък из­търпяваха първият и вторият капитан Ста­нислав Ангелов и Вла­димир Гаджев. Тези три фигури станаха фундаментални за клуба в последните го­дини, но като че ли шумотевицата около тях не се отразяваше кой знае колко добре на отбора. Не е тайна, че именно това са тарторите в съблекалн­ята. А битката за влияние никога няма как да помогне на даден клуб.

Христо Йовов бе изключителен футбо­лист, който дори и с последни сили помог­на много на тима през миналия сезон. После обаче се започнаха едни саги - ще играе още, няма да играе. Ще бъде директор, няма да бъде дирек­тор. Ще има цялата власт, няма да има. Всичко завърши с няколко сълзи и прочувствена пресконфе­ренция. Колкото и гол­яма фигура да е Йо­вов, след неговото напускане, освен че му олекна на него самия, като че ли олекна и на футболистите в събле­калнята. Далеч сме,от мисълта, че само Йо­вов им е пречел да иг­раят по удачен начин, но поне центровете на влияние станаха с един по-малко и рес­пективно обстановка­та по-спокойна.

Същото е и със Ста­нислав Ангелов. Работохолизмът и жела­нието на капитана са заразяващи, но уни­калното му самочувс­твие, което го провали в дербито с ЦСКА, понякога идва в пове­че. Ясно е, че карие­рата на Пелето върви към своя логичен край скоро, но би било доб­ре той да избере най-добрия възможен мо­мент да го направи. Докато може да е по­лезен, е добре дошъл на „Герена". Тънка е границата обаче с ми­га, в който вече не просто не си полезен, а започваш да ставаш и леко вреден за тима.

Третият от уморени­те коне се казва Владимир Гаджев. Той все още е номер 1 в халфовата линия на Лев­ски. Едва ли има някой на тази земя, който би предпочел да играе с нефелния Кевин Бру вместо с Га­джев. Много често обаче халфът става жертва на огромните очаквания към него от страна на фенове и медии. След загуби почти винаги той оби­ра основно негативи­те, а и на хората им дойде в повече сагата около неговото тръгва­не. На всеки 6 месеца се започва драма с то­ва кой точно иска Га­джев, пратил ли е оферта, или само е по­питал, а накрая всич­ко приключва по един и същи начин.

Може би в крайна сметка не е случайно, че именно при липса­та на трите големи фи­гури Левски се съжи­ви. На „Герена" отдав­на има нужда от живо­тоспасяващо прелива­не на свежа кръв. Та­кава в сряда следобед вляха хъсът и амби­цията на всички фут­болисти да докажат, че не са идиотите на футболна България. Свежа кръв вля усмив­ката и талантът на Божинов, финесът на Бастош и енергията на младите Орачев и братята Цоневи. Точно в този мач в Левски се получи прекрасната симбиоза между клас­ни чужденци и надъхани младоци от школа­та на клуба. И нещата потръгнаха. И най-важното - „Герена" ха­реса този млад и ам­бициозен Левски. Лев­ски без уморените ко­не. Знаете какво се прави с тях, нали?

Стефан Дачев, в-к "Меридиан мач"