Това, че Стойчо Младенов отказа да поеме египетския Исмаили, говори само за едно - любов към ЦСКА. Дори и торбите с пари, предлагани от арабите, не можаха да изкушат Младенов, за което трябва да го поздравим. От едната страна са парите, спокойствието, уютният живот, а от другата - финансовите трудности, проблемите и „змиите, които съскат на „Армията". Но когато обичаш дадено нещо истински, нищо не може да те накара да го изоставиш. Това видяхме сега и в ЦСКА.

 

Независимо от резултатите на отбора през тази есен, ние няма как да не сме доволни от работата от Стойчо. Той запретна ръкави в най-тежкия момент и започна работа на сляпо. Само заради емблемата. Отборът не бе провел подготовка, като тя се състоеше в официалните мачове. Селекцията се правеше в движение - във всеки кръг идваха по един или двама нови футболисти. Но ето, че постигнахме добри резултати. Безспорно най-важният бе победата над Левски с 3:0.

 

ЦСКА винаги е оставал в сърцата на хората, които са играли или работили там. Примери има много. Но ето, че истинските цесекари и в момента са в отбора и помагат. Като Стойчо Младенов, Анатоли Нанков, Тодор Янчев, Вальо Илиев, Емил Гъргоров и, разбира се - Мартин Петров. Който след близо 15 години се върна, за да удари рамо на ЦСКА в тези тежки моменти.