Тъжен финал на една пропиляна година за футболен клуб ЦСКА. Безжизнен отбор с объркан в представите си за футбола треньор. Една година безцелно лутане с логичен финал – оставане извън Европа. Съдбата си знае своето и не обича лошите постъпки. Справка напускането на Спартак Варна от страна на Александър Томаш. Два трансферни прозореца, доказали пълната некомпетентност на цялата управленска пирамида в червения клуб. И последната констатация е, че Томаш не оставя никакво наследство и трябва отново да се потегля от нулата.
Да видим кои играчи спасяваха сезона в Кърджали. Вратарят Лапухов или Лапоухов нямаше много работа, само където му вкараха два гола в редовното време и четири при дузпите. Първият в редовното време го отмениха, но няма да се занимавам със съдиите. Отдавна съм написал, че българския ВАР е сам по себе си и няма аналог в света! Единственото достойнство на капитана Тибо Вион е, че е находчив. Но му липсват базисни качества за да бъде професионален футболист. Затова е в София! Лапеня и Делова са страхотни централни защитници, когато обаче няма противници около тях. И двамата показаха, че са способни да направят фатална грешка, защото не притежават стабилност. А това създава на отбора непреодолими проблеми. Санянг е недоразумение, Томаш го бе забравил, че съществува и извън всякаква здрава логика си започна да го пуска в последните мачове. Това, че му даде да бие втората дузпа обаче бе откровено безумие и показва колко объркан в своята безпомощност е треньора.
Кареасо и Ето‘о, хора като мен ги обявиха за най-добрата двойка вътрешни халфове в първенството, но явно това мнение е било плод на моментно заслепение. Чувам, че Кареасо поискал 60 хиляди евро месечна заплата, което говори как се е отделил от земното притегляне. Приносът му през сезона бе безспорен, но за пропадането на отбора. Ето‘о може би е един от малкото, на които може да разчита следващия треньор, но пък изпусна важна дузпа, което ще му тежи в отношението с феновете.
Двамата българи, които започнаха мача също влизат в листата на излишните, ако ще се гонят други цели в следващата година. Илиан Илиев бе призрачен фактор в мача с Арда, но долу-горе такъв беше през целия сезон. До загубите от Лудогорец и Арда, Станислав Шопов в моите очи бе единственият играч, който претърпя положително развитие при Томаш. Сега се отмятам от думите си, а и той искал за нов договор някакви баснословни суми.
Останаха норвежеца Скаршем и кипъреца Питас. За втори път ще употребя дума остана, защото от тримата норвежци само Скаршем все още не е поискал да си тръгне. Безспорен факт е, че той бе напълно отписан и след това съживен. Спорно е дали от това произтекоха някакви ползи за клуба. Големият трансферен удар Питас имаше някои проблясъци през пролетта, но в решителните двубои с Лудогорец и Арда влиянието му бе равно на нула. И се пораждат съмнения дали той има бъдеще с ЦСКА и ЦСКА дали има бъдеще с него.
И за изпроводяк към Александър Томаш. Трябва да си много глупав, за да приемеш насериозно победите си срещу Берое, Ботев Пловдив и Спартак Варна в плейофната фаза. Точно заради тези шест чутовни триумфа, той се яви неподготвен срещу Лудогорец и Арда. И доказа, че мечтите не са безплатни. Имам предвид клуба ЦСКА, който си позволи 10 месеца да го търпи. За гаврата с феновете дори не отварям дума, те му дадоха картбланш, какъвто нито един треньор на ЦСКА не е имал. Интересна тема е колко са били отчаяни, за да си помислят дори за миг, че треньора на Банско, Верея, Берое, Етър, Локомотив ПД и Спартак Варна ще върне ЦСКА, там където му е мястото. Очевидно експериментът бе неуспешен.
