Отзвучават последните акорди на еуфорията около сребърния медал на мъжкия ни национален отбор от Световното първенство по волейбол.

Момчетата вече са у дома, усетиха уважението и любовта на сънародниците си и след последната порция церемонии днес, ще се приберат по клубовете си, където ги очаква тежък сезон с мисъл за следващата година, когато на плещите им вече ще тежат очакванията от постигнатия успех.

И въпреки многобройните твърдения, че отборът на Джанлоренцо Бленджини ни е обединил, това в крайна сметка се оказа не съвсем вярно!

ПОСРЕЩАНЕТО

Вчера момчетата бяха прибрани с правителствения самолет от Истанбул, а да ги посрещне отиде лично министърът на младежта и спорта Иван Пешев. Което освен жест на признателност, спести на изморените ни от турнира и пътуването волейболисти часове висене на летището.

Последва бляскаво посрещане с червен килим и гвардейски шпалир на правителствения ВИП. Това подразни част от обществото. И понеже всички разбираме от всичко, което през последните дни е волейбол и държавен протокол, социалните мрежи се напълниха с коментари от типа: Какви са тия, че ще се снимат с момчетата? Какво им е дала държавата, че да се присламчва към победите им? От къде на къде политици им изпращат поздравителни адреси и се гордеят с тях в социалните мрежи?

Скъпи сънародници, тези церемонии показват уважението и благодарността, които нашата държава изпитва към тези момчета! И без значение как се казва министърът на спорта – Иван Пешев, Георги Глушков, Весела Лечева, Красен Кралев, Андрей Кузманов, Димитър Илиев, Даниела Дашева или Радостин Василев – той трябва да е там!

Както беше редно след това да бъдат приети и бяха приети в президентството и в Народното събрания. И както Столична община помогна при организираното от федерацията посрещане от феновете. Защо кметът на София Васил Терзиев не се появи на сцената да ги поздрави, а седеше долу и прати напълно неразпознаваемата си заместничка, на мен не ми стана ясно. Негово право е, така е решил. Но и това не беше прието еднозначно – не липсваха и въпроси: Защо го няма кметът? Та се наложи хората му да пълнят социалните мрежи с негови снимки под сцената и да обясняват, как не бил като някои други и не искал да се показва. Ами не! Когато имаш претенции да си държавник и да засвидетелстваш уважения някому го правиш открито и от първо лице.

ЗА 1-2% ПОВЕЧЕ

Но нали не си мислите, че който да е политик вярва, че със снимка или бягане от снимка с успял сънародник ще вдигне с 1-2% личния му рейтинг или този на представляваната от него политическа сила?!?! По друго ги оценяваме. За тази работа има избори. За последно го правихме 6 пъти поред на парламентарни. След 2 години са кметските.

Аз не съм привърженик министрите да се превръщат в посрещачи по летищата. За тези работи си има време и място – на специални церемонии в съответните ведомства. Има обаче и извънредни случаи, в които трябва да се вдигне правителствения самолет и постигналите исторически резултат да бъдат посрещнати на крака. Среброто от Филипините е точна такъв момент!

Факт е, че не всички гореизброени имат принос за успеха на волейболистите. Но държавата в лицето на хората, които я ръководят е длъжна в подобен момент да засвидетелства признателност към тези, които са ни накарали да се чувстваме горди, че сме им сънародници. И дали ни харесва или не – в момента това са хората, които заемат важните държавни постове. Определени след множество избори и народно разединение.

КАКВО Е НАПРАВИЛА ДЪРЖАВАТА?

Още веднъж поздравления за успеха на младите ни волейболисти! Заслугата е на първо място тяхна! След това на родителите им, на треньорите, които са ги развивали и специалистите, които ги подготвиха и изведоха на световното първенство, на клубовете и федерацията.

В България парите за спорт може да са по-малко отколкото ни се иска на всички, но ги има. Само през тази година Министерството на младежта и спорта е осигурило на българския волейбол бюджет от над 10 млн. лв., разделени за подготовка, заплати, материално техническо осигуряване, провеждане на домакинства и дейност на спортните клубове. В тези средства влиза подготовката и участието на 8 национални отбора. Като всички те през 2025 г. бяха на световни и европейски първенства. Плюс национален отбор по плажен волейбол. И те се отблагодариха със сребърен медал при мъжете и световна титла при девойките. За класиранията си състезателите и щабовете им ще получат премии на обща стойност около 800 000 лв. Средства, регламентирани предварително с министерска наредба, а не определени по нечия приумица след успехите.

Всъщност средства за подготовка и премии в зависимост от резултатите си получават всички елитни спортисти, както и част от талантливите юноши. И това се регламентира точно и ясно всяка година от програмите на спортното министерство.

ПОБЕДИТЕЛИ ОТ МАЛКИ

Част от отбора на Джанлоренцо Бленджини има 8 медала от 9 участия на големи първенства при подрастващите (другото е четвърто място). И ако за широката общественост потенциалът на тези момчета е нещо ново, то Българската федерация по волейбол ги гледа като писани яйца от деца. И те са част от държавно финансираните отбори още в юношеска възраст. През 2019 г. спечелиха сребро на Европейското първенство пред родна публика - в София. Домакинството отново бе подпомогнато от държавата.

Догодина България приема Европейско първенство за мъже. За което само през тази година ММС е превело близо 2,5 милиона лева. За догодина ще трябват поне още толкова. За да можем да видим всички ние на живо играта на този отбор. Ще има и Лига на нациите, като вече три града – Бургас, Пловдив и Русе спорят кой да я приеме. И тук е мястото да се отбележи, че при домакинства общините също помагат с логистика и сериозен финансов ресурс.

РЕСТАРТЪТ

А рестартът на българския мъжки волейбол реално започна през 2015 г., когато за пръв път от много години приехме Европейско първенство заедно с Италия. Просто преди това нямаше зали, в които да организираме шампионат от такъв ранг. Останахме четвърти, но България дишаше волейбол! След него се създадоха нови школи, включително тази на Владимир Николов, а статистиката показва, че през 2014/2015 г., преди провеждането на Европейското първенство в страната ни е имало 7032 картотекирани състезатели по волейбол. През следващата година те са 8943-ма, а през 2016/2017 г. те са 9361. Увеличението е с над 30%. Данните бяха изнесени от тогавашния министър на младежта и спорта Красен Кралев във финалната фаза на кандидатурата ни за Световното през 2018 г. Което отново получихме и организирахме заедно с Италия. И за което държавата брои над 10 млн. лв. За да се запази инерцията от интереса към този толкова важен за българите спорт. Последваха домакинство на Европейско за жени, ново Европейско за мъже, Златна лига (жени), турнири от Волейболната лига на нациите и множество състезания за подрастващи, в част от които пред родна публика участваха и повечето от настоящите ни звезди.

И заради всичко изброено през 2021 г. Красен Кралев беше удостоен със званието "Посланик на Европейския волейбол" по време на заседанието на Борда на Европейската волейболна конфедерация (CEV). Заедно с него почетната титла получи и председателят на Хърватския олимпийски комитет Златко Матеша. Така Кралев и Матеша бяха избрани да защитават интересите на голямото волейболно семейство на Стария континент пред европейските институции. Подобна титла CEV връчи за първи път в дотогавашната си история.

МАЙКА ИЛИ МАЩЕХА

Държавата е и винаги ще бъде длъжник на спорта! Защото колкото и да даде, то все ще е малко за този социален феномен, свързан със здравето, възпитанието и националното ни самочувствие. Но чак да е виновна за всичко лошо и да няма нищо общо с хубавото – не е баш така!

Факт е, че у нас нуждата от големи представителни зали е задоволена, та дори презадоволена. И сега е ред да се обърне по-сериозно внимание на тренировъчната инфраструктура. Която също не е толкова лоша, колкото се мъчат да ни я представят, но на доста места действително има нужда от ремонти и строежи. Нещо, което сегашният министър Иван Пешев заявява сред приоритетите си и вече се работи по проекти в 43 общини.

През тази година средствата за спорт бяха увеличени с 30%, за догодина се очакват още толкова.

Време е да се помисли и за футбол, най-вече в детско-юношеската му форма.

ПО ЗАКОН

И не бива да се забравя! По закон държавата подпомага, а не финансира изцяло спорта. Клубовете и федерациите имат ангажимент да осигуряват допълнителни средства за дейността си. И когато има успехи, това се случва доста по-лесно. Отличен пример в това отношение е волейболът. Поздравления за Любо Ганев и екипа му за начина, по който успяват да материализират работата си в допълнителни приходи за спорта си. Други има много да учат от тях. 

Нека не забравяме, че таксите, които се събират в клубовете от децата във всички спортове не са никак малки. Но колко са, къде отиват и кой контролира как се разходват тези средства е отделен въпрос…

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И след всичко казано до тук, нека отново да благодарим на волейболните ни национали, че ни донесоха толкова много емоции през последните дни. Да им пожелаем това да бъде само началото на една дълга приказка, изпълнена с купи, медали и успехи.

И да им се извиним! Да им се извиним, че въпреки техния опит да ни обединят, ние отново намерихме начин да се разединим. Хубаво е, че до чистите им души достигат само емоциите от искрената радост и бляскавото посрещане на всички нива, а не злобата, която ние отново намерихме начин да отприщим помежду си…