Улисани в нелицеприятното футболно ежедневие, пропуснахме и още едно престъпление към българския футбол. Забравихме единствения български отбор, играл в европейски турнири срещу великия Манчестър Юнайтед. Програмката от историческия мач, проведен преди 34 години, стои във витрината на музея на червените дяволи. Но посетителите, които минават покрай нея и се заглеждат, едва ли си дават сметка, че ЖСК Спартак Варна отдавна е една руина.
А този отбор не е емблема само на Варна, той е богатство за България. И възраждането му ще донесе само позитиви. Защото за да има варненски футбол, трябва да има и варненско дерби. Което е започнало като Тича срещу Шипченски сокол и преминало след това между Черно море и Спартак. Пълно копие на вечното дерби, но на варненска почва.
Ще се чуят гласове, че във Варна стадион нямат, два отбора в А група искат! И това е болка, защото един от най-красивите стадиони в България бе този, на който се игра онзи незабравим мач с Юнайтед. "Юри Гагарин" във Варна и "9 септември" в Пловдив също са руини. А това бяха вторият и третият по големина стадион в страната. Големите мачове на Варна и Пловдив се играеха там, защото събираха по 30-40 хиляди зрители. Сега това е само спомен.
В по-глобален аспект България е единствената страна с толкова жестоко разрушена футболна традиция. Спартак Варна е само част от дългия списък. Марек игра с Байерн, който по онова време бе три пъти последователно шампион на Стария континент. Етър игра с Интер, а по-късно и с Кайзерслаутерн. Дунав, който се съвзема след четвърт век летаргия, срещна Рома. Сливен, който почти изчезна от картата, прие Ювентус на Скилачи. Всички тези епични мачове се играха на стадионите в градовете и поне докато има живи очевидци, ще бъдат най-важните събития в тяхната история. Ще ги помнят, ама само със спомени не става!
Защо обаче са толкова важни тези местни съперничества? Защото поне в големите градове трябва да бъдат поддържани на ниво два клуба. Вижте примера с Пловдив, където има толкова оригинална атмосфера в местно съперничество. Същото бе във Варна преди 20 или 30 години. По съвсем различен начин се поставя интересът. Ако Спартак е в елита, интересът към футбола не само във Варна, но и в целия регион ще се върне.
Сега се водят някакви извънфутболни битки не за футбол, а за земя. Не за интересите на хората, а за интересите на бизнеса. Независимо че го няма толкова време на картата, Спартак е жив, защото феновете му не са го изоставали. Тяхната голгота е много по-страшна от тази на оплаканите ЦСКА и Локомотив София. Мъченичеството на спартаклии не познава граници, а помощ отникъде не се задава.
