Националният отбор претърпя катастрофална загуба с 1:6 от Турция и продължи стремглавото си падане надолу. След лъч надежда през първото полувреме, гола след щастлив рикошет на Ради Кирилов и още две-три хубави наши атаки, южните ни съседи ни върнаха в реалността през второто полувреме.

Три гола за десет минути, безброй грешки и в крайна сметка 6 гола във вратата на Димитър Митов при дебюта на Александър Димитров. Особено емблематично бе поведението в 93-та минута, когато бойкотиращият доскоро националния отбор Петко Христов на практика асистира за последното попадение на турците...

 

И понеже всичко около този мач е напълно ясно, като че ли по-добре е да си зададем болезнените въпроси за националния отбор. Повечето от които си задават и обикновените фенове, на които са наложи да преглътнат ново, огромно и горчиво разочарование...  

 

Спряхме ли пропадането?

Имаше ли ентусиазъм?

По-агресивни, бяхме ли?

Тактическите изненади стъписаха ли турците?

Затваряхме ли добре пространствата?

Петко Христов заздрави ли отбраната?

Оня от Славия, бъдещето на българския футбол, игра ли с топката?

Десподов беше ли истински лидер на отбора?

По каква работа на терена бе Турицов?

Митов спаси ли нещо?

Краев раздаде ли се до край?

Къде беше Антон Недялков?

Къде беще единственият българин в топ първенство на Европа Илия Груев? 

Като направихме повече от 6 фаула, резултатът по-добър ли е?

Турция, Испания ли е?

Футбол играхме ли? 

Бъдещето светло ли е?

Някой има ли идея какво се случва? 

Кому беше нужно пак да се правят експерименти със състава?

Играха ли най-добрите български футболисти в този мач?