Четвъртък, 27 март, около 19:15 часа. Тече 60-ата минута на двубоя Локомотив Пловдив - Левски. На терена със син екип се появява юношата Стивън Петков, който заменя чужденеца Кевин Бру. Левски отчита поредния си ре­корд - Петков е 38-ият футболист, из­ползван през сезон 1 2013/14 във всички турнири! Това обяснява защо столичани ня­мат облик и целта им е третото място в А гру­па.

Текучество то при играчите е огромно. Но далеч по-тревожното е, че по същия начин стоят не­щата и в ръководство­то и спортно-техни­ческия щаб на отбора. Затова и напълно ло­гично се стигна до тъж­ния факт, че в навечери­ето на 100-годишния 1 юбилей Левски е без спор-тен директор, без трень­ор, без сектор А на стади­он "Георги Аспарухов", без купа... Знае се единствено, че Тодор Костадинов Бат­ков е собственик. От зло­получния за сините 25 май 2013, когато заради авто­гол срещу Славия бе изпусна­та шампионската титла, клубът се превърна в истинс­ка мелница за кадри. За 10 ме­сеца се смениха цели 17 души -Включително шестима шефо­ве!

Дни преди злополучната да­та на "Герена" се стягаха за златните медали. Иво Тонев бе силната фигура в клуба -контролираше спортно-техническа­та дейност, имаше гръмкипланове за строеж на нов стадион . Още преди ( трофеят да е узаконен, трень­орът Нико­лай Митов получи пос­тоянен дого­вор. Спорт­ният дирек­тор Даниел Боримиров стягаше се­лекция за евротурнирите... След фиаското с белите, когато купата бе в тунела на "Герена", но за­мина за Разг­рад, Иво Тонев подаде оставка като изпълнителен директор и ос­тана само за да строи стади­она. Промените в треньорс­кия щаб бяха малки - Руслан Ми­хайлов замени Красимир Колев като наставник на вратари­те. Дойде обаче стартът на настоящия сезон - с нов спор­тен директор. Наско Сираков смени Даниел Боримиров, като последният дори не бе уведо­мен за уволнението си. Стигна се до провала от Иртиш, зами­на си Николай Митов, дойде Викторио Павлов за един мач, за да седне на треньорския стол Славиша Йоканович. Сър­бинът пристигна със свой екип, но в щаба останаха Мариан Христов, Елин Топузаков и Руслан Михайлов. Той постоя няколко месеца, докато Тодор Батков "не взе нещата в свои ръце" и реши да натири Йока. За треньор за няколко часа бе назначен Ивайло Петев, който бе съблечен от феновете. Ди­рижираната атака успя, а с треньора си тръгна Наско Си­раков. Иво Тонев пък хвърли втора оставка - този път и ка­то председател на УС. Христо Йовов изведнъж стана спор­тен директор, а Антони Здравков първоначално бе вре­менен треньор, но след това заслужи да е постоянен. Тимът не вървеше, но лъжливо успоко­ение идваше от елиминиране­то на ЦСКА за купата. Още преди да пукне пролетта, на "Герена" пак настъпиха катак­лизми. Христо Йовов уж бе уволнен, но сам си тръгна, с не­го и помощник-тренъорът Мариан Христов. Здравков си наз­начи Ангел Славков, но след два дни и двамата си тръгнаха след отпадането от Ботев (Славков остана в школата). Започнаха да се разотиват и членове на УС - Димитър Иванков u Николай Илиев. Всичките заради гнилата обстановка в клуба.

И като теглим чертата, ще видим, че единственият оцелял е Елин Топузаков, който заради ангажименти към шко­лата не присъства на злополучния мач със Славия... В момен­та Топчо е изпълняващ длъжно­стта старши треньор. Доко­га?

Всъщност нормалните хора би ги заболяла главата само до­като четат списъка с рокади­те, (не са посочени тези в ДЮШ, които също не са малко) А той е толкова дълъг, че все едно е за десетилетие, а не само за 10 месеца.

Янаки Димитров, "Тема спорт"