След двете европейски домакинства срещу Рига и Адмира Вакер вече няма никакво съмнение какво е избрала със сърцето си червената общност. Тя застава зад настоящия проект на „Българска армия", който трябва да продължи историческите традиции започвали на 5 май 1948 г. Не всички от тези хора са го направили с един радикален жест на безрезервно доверие. Някои са сумирали болезнено щетите след турбуленциите през последните няколко години, но крайният резултат е налице. „Армията" отново е врящият котел, който парализира съперника. И, да. Отборът винаги ще излиза под звуците на „Велик е нашият войник". На който не му харесва, да си търси лъскавата модерност другаде. Тя обаче никога няма да има същата сила и стойност, защото футболът е спорт, в който емблемата, фланелката и миналото понякога могат да компенсират всичко останало, което може да се купи с пари в настоящето. Всичко това пролича с безмилостния си релеф срещу Адмира, когато австрийците първо буквално бяха пометени от ударната вълна на емоциите, а после преклониха глава и пред класата.
Видя се и друго. Въпреки трудните времена ЦСКА не е изгубил ДНК-то си на победител. Именно то го спаси в Рига в ситуация, която за много други би била безизходна. Да, отборът не игра добре в този мач, но именно в подобни моменти проличава кой е избраният клуб. Защото той притежава способността да оцелява, когато за другите единствената опция остава хлипа-нето и мрънкането постфактум пред стената , на срама. За да бъдем честни докрай, трябва да признаем, че тази история все още не приключила. ЦСКА тепърва трябва да се пребори за своите корени, да уреди въпросите с фиска и емблемата и да санира историческото си правоп-риемство пред УЕфА. Това е отговорност на ръководството и то не може да избяга от нея.
И няколко думи за пуристите, които търсят философския камък на непорочното зачатие извън "Армията". Уважаеми господа, не бъдете лицемери. В началото говорихте едно, че започвате на чисто и нямате претенции към доброто старо време, впоследствие си променихте мнението. Крайният резултат от действията ви е опит да разцепите червената общност. Неуспешен за щастие, но все пак опит. Не си мислите, че не забелязваме откъде ви правят мили очи. Вие си решавате, но знайте едно - никой не обича предателите, дори и онези, които им плащат.
