Груповата фаза в турнира за Купата на конфедерациите е към края си и първите тенденции вече могат да се очертаят. Опасенията, че надпреварата ще протече пред полупразни трибуни на този етап не се оправдават, но като цяло няма място за особен ентусиазъм. Днешните реалности и календарът в професионалния футбол изначално обричат подобни начинания на неуспех. Как очаквате след убийствено изцеждащия сезон, големите отбори и футболистите им да се хвърлят здраво. Затова Йоаким Льов заведе в Русия нещо средно между втория и третия състав на Германия. И е напълно прав, поне ще пробва млади момчета и ще експериментира в нещо повече от контроли. Разбира се, това едва ли е новината, която искат да чуят във ФИФА, но истината е, че при наличието на две големи първенства (световно и европейско) в рамките на четиригодишен цикъл място за трето няма. Просто маймуните на клона стават прекалено много.

Ако от Купата на конфедерациите все пак има някакъв смисъл, тя е да покаже, че в спорт като футбола традициите продължават да имат голямо значение и няма как могат да бъдат преборени с агресивен маркетинг. Последното се отнася преди всичко за радетелите на равноправието на континентите и световно първенство с 48 отбора, при което се надуват квотите на Африка и Азия, а за Европа остават огризките. Камерун и Австралия са шампионите на тези континенти, но както виждаме, ресурсът им е доста лимитиран. Сега умножете по 6 или 8 и пресметнете колко ще е производственият брак в новия формат на Мондиалите.