Първият за годината турнир от Големия Шлем - Australian Open, завърши. През двете седмици на турнира станахме свидетели на изумителни двубои и имаше няколко лица при мъжете, заради които ще помним стотното издание на Откритото първенство на Австралия дълго време.

5.Лейтън Хюит

В тази своеобразна класация започваме с бившия номер 1 в света, който достигна до 4-ия кръг на домашния си турнир. Вече истински ветеран, на почти 31 години, Хюит се отчете със забележително представяне, побеждавайки цели трима съперници преди да капитулира пред Джокович в 4-сетов двубой. Австралиецът се справи последователно със Седрик Марсел-Щебе, Анди Родик и Милош Раонич, като във всеки един от мачовете се проявяваше като истински боец на корта и съумяваше да изтръгне победата. Срещу Джокович пък обърна третия сет от 0-3 до 6-4 гейма и накара сърбина доста да се потруди, държейки го на корта близо 3 часа. Със сигурност Хюит се е насладил на участието си в Мелбърн, тъй като едва ли му остават още много подобни срещи на големите турнири.

4.Бърнард Томич

Още един австралиец бе обект на сериозен интерес от страна на фенове и специалисти. Томич е едва на 19 години и 3 месеца, а вече има зад гърба си четвъртфинал на „Уимбълдън” и 4-и кръг на Australian Open. Не е маловажен и фактът, че е на само няколко спечелени мача от това да влезе в топ 30 на ранглистата. Бърни, както го наричат почитателите му, спечели два много тежки петсетови двубоя срещу Фернандо Вердаско и Александър Долгополов, а между тях се наложи и над Сам Куери в 4 сета. Впечатляващ бе успеха му срещу испанеца, когато обърна двубоя от 0-2 сета още в първия ден на турнира. Е, в сблъсъка срещу Федерер Томич не успя да се противопостави достатъчно, но това е обяснимо предвид маратонските срещи преди това. За австралиеца може да се коментира много и малцина са тези, които остават равнодушни към представянето му. Интересното е, че младокът е по-скоро недолюбван от феновете, заради известната арогантност, която проявява, и заради неособено атрактивния си стил на игра. Въпреки това Томич е много напреднал за възрастта си и представянето му на предстоящите турнири ще бъде следено с огромен интерес.

3.Кей Нишикори

Още един младеж впечатли с изявите си по кортовете в Мелбърн. 22-годишният Нишикори достигна до четвъртфиналите на Australian Open и се превърна в първия японец правил това от 80 години насам. Без да показва зрелищен тенис, със стабилни форхенд и бекхенд и много вложен труд в мачовете си, Нишикори направи обрат от 0-2 сета срещу „домакина” Матю Ебдън във 2-ия кръг, а в 4-ия спечели още един петсетов мач и то срещу един от най-добрите тенисисти в последните месеци - Жо-Вилфред Цонга. Още през 2008-ма, когато бе на само 19 години, японецът загатна за потенциала си, печелейки титлата от Делрей Бийч. За съжаление контузиите не го подминаха и едва в края на миналия сезон Нишикори постигна сериозни резултати, включващи полуфинал на Мастърса в Шанхай и финал на силния турнир в Базел, до които се достигна с победи над играчи като Цонга, Бердих и Джокович. Сега той вече е в топ 20 на ранглистата и ако остане здрав, съвсем скоро може да го видим и сред първите 10 света.

1.Новак Джокович/Рафаел Надал

Няма второ място и не може да има! Джокович и Надал са уникални спортисти, уникални борци! Всеки един от тях заслужаваше да стане шампион след гладиаторската битка помежду им на финала, продължила близо 6 часа. Сценарият на двубоя им засенчва дори и най-гениалните творения на Хичкок, а епическата битка помежду им би вдъхновила дори Омир. След 6 поредни победи на сърбина през миналата година, сега Надал го докара почти до припадък, бе на само 2 гейма от титлата, но с последните си капчици останала енергия Джокович съумя да обърне развоя на 5-ия сет от двубоя и да запази титлата си. И ако в един момент от срещата, тя приличаше на двубой от вида „последният оцелял”, то в самия си епилог, тя се превърна в легендарен сблъсък, в който най-висша цел бе победата и тя бе преследвана с всички сили и от двамата атлети. След като Джокович игра почти 5 часа срещу Мъри на полуфинала, а Надал имаше тежки мачове с Бердих и Федерер съответно на четвъртфинал и полуфинал и след като Ноле и Рафа бяха в състояние да правят разигравания с по 15-16 удара, след като бяха прекарали над 300 минути на корта във финала, то явно можем да определим този двубой като един от най-великите в историята. Защо не?

В този финал Джокович и Надал бяха олицетворение на безграничната воля за победа и на невероятния спортен дух, демонстрирани и от двамата.

Шапки долу пред Ноле и Рафа!

Влади Николов