„Определението за лудост е да правиш едно и също нещо, а да очакваш различен резултат.“
Манчестър Юнайтед стигна дъното, придържайки се към тази фраза, приписвана на великия Алберт Айнщайн, като през миналия сезон успя в последния момент да спаси сезона, печелейки финала за ФА Къп срещу шумните съседи от Сити и осигурявайки си по този начин европейски футбол през настоящата кампания. За да я превърне в най-срамната от над половин век насам, след изпадането преди повече от 50 години, както и да назначи лекуващ лекар в лицето на Рубен Аморим.
Една от причините за представянето през миналия сезон бяха контузиите (б.а. – Какво се случва с Манчестър Юнайтед), които признавам си спрях да броя, след като бройката премина 35, а през този освен това лъсна и причината за препоръчаната още от Ралф Рангник сърдечна операция.
Този път последният влак беше изпуснат със загубения финал от 17-ия Тотнъм във финала на Лига Европа, а клубът тягостно дерайлира на 16-ото място във Висшата лига (антирекорд от изпадането). От последната спирка „червените дяволи“ няма как да играят на международната сцена, което им се случва за първи път от десетилетие насам, а феновете им дълго време ще търпят подигравки. Защото от друга страна, догодина рекордните 6 английски отбора ще играят в Шампионската лига и неучастието в нея на Юнайтед води до -100 млн. евро в клубната каса. Тя от година на година става все по-празна, припомняме определението за лудост, тъй като трансфери на играчи с космически заплати продължиха и през миналото лято, без да бъдат научени уроците от хора като Пол Погба, Алексис Санчес, Анхел ди Мария, Ромелу Лукаку, Джейдън Санчо, Хари Магуайър, че дори легендарният Кристиано Роналдо, който си заработваше по над €32 млн. на година.
Семейство Глейзър смело си залага на грешния кон (маркетинга) като бяха одобрени трансферите на хора като Каземиро (€22 млн.), Антони (€12.4 млн.), Мейсън Маунт (€15,5 млн.), Де Лихт (€12 млн.) и увеличени с по 50% заплатите на Маркъс Рашфорд ( близо €20 млн. на година) и на Бруно Фернандеш (от €11 млн. през 2020-та, през €15 млн. през 2023-та, до сегашните €18,6 млн.), както и с 400% заплатата на Амад Диало (до €7,42 млн.).
Звучи ирационално, но само последното има смисъл, защото Рубен Аморим и INEOS показаха, че горе-долу това трябва да е таванът на заплатите (120 000 за седмица) на „Олд Трафорд“ в момента. А за новия сезон и отбор, който не играе в Европа, той дори трябва да е по-нисък.
Че сегашните заплати са една от основните причини Юнайтед да е в това трагикомично състояние е очевадно, защото клубът е на второ място по този показател в Англия (€4,121,072 на седмица) , изоставайки само от миналогодишния шампион Манчестър Сити (€4,599,974), но и плаща с почти %30 повече от новия първенец Ливърпул (€2,935,120). На "Анфийлд" наскоро Юрген Клоп направи нагледно показно как се оперира, за да се събуди един спящ гигант.
Сменяйки треньори като носни кърпички, залагайки отново на скъпоплатени футболисти и позлатявайки още в тийнейджърски години таланти от школата - всичко това доведе до факта, че в момента трудно могат да се изброят 5-има футболисти, които имат качества да носят фланелката на Юнайтед. Пътят към дъното свърши и сега то бе прокопано със страшна сила. Бяха поставени куп антирекорди и в повечето предишни сезони с толкова точки „червените дяволи“ щяха да се борят за оцеляване във Висшата лига.
Манчестър Юнайтед бе докаран до изкуствена кома и сега вече е неизбежна сърдечната операция, която назначи Рангник. Че такава е нужна бе ясно и тогава. Беше ясно още, че парите могат да развалят най-обещаващите таланти от школата - примери с Маркъс Рашфорд и Мейсън Грийнууд, при това от същата школа, произвела „Клас 1992“ и футболисти с по +10 шампионски титли в кариерите си.
Ако има светъл лъч, той е, че според мен бе правилно назначен лекуващият лекар. Защото Рубен Аморим веднага показа как ще процедира с високите заплати и липсата на професионално отношение, при това без упойка.
Още с пристигането си младият португалец освободи част от най-скъпоплатените „звезди“ като Джейдън Санчо, Маркъс Рашфорд и Антъни. След дни напускат Виктор Линдельоф и Кристиан Ериксен, очаква се да ги последват Каземиро, Магуайър и Гарначо, а няма да се учудя, ако си тръгнат още Люк Шоу и Лисандро Мартинес. Последните двама не са лоши футболисти, когато са здрави, но вече 2-3 сезона прекарват повече време в лазарета, отколкото на терена, докато заплатите им не са от най-малките. Изглежда, че сходна е и ситуацията с взетия през миналото лято Де Лихт, чието възнаграждение също е сред най-високите.
Отговорът, който ненаивният Аморим даде на трансферния пазар бе пределно ясен. Той взе няколко обещаващия младоци, а единственият му сериозен трансфер бе този на Патрик Доргу. На Лече бяха платени 30 млн. евро за 20-годишния датчанин, чиято заплата е под €50 000 на седмица (!).
Така Аморим показа пътя и след седмица в Азия ще подготви тима си за трансплантация на душа и характер, за да може след това евентуално да гради манталитет на победители у младите момчета, на които ще разчита. Стилът на игра вече е ясен, като тук стигаме до темата с капитана, която Novsport ще публикува идната седмица, след последния мач на най-срамния сезон за Юнайтед през новия век.
На „Олд Трафорд“ в неделя гостува Астън Вила, който има равни точки с 5-ия Челси и с 4-ия Нюкасъл, като трите отбора спорят за оставащите 2 квоти за Шампионска лига.
Бирмингамци пристигат в Манчестър, намирайки се в серия от 3 победи на нула, докато Юнайтед е в поредица от 3 поражения без вкаран гол. Затова и логично букмейкърът Palms Bet определя Вила за фаворит в сблъсъка. Шансовете за успех на гостите са 58,5%, за равенство – 25%, а за победа на Манчестър Юнайтед - 23,5 процента.
