Михаил Вълчев е роден на 13 октомври 1956 г.. Той бивш български футболист, нападател. Клубна легенда на Левски (София), където играе между 1981 г. и 1986 г. За Левски записва общо 177 мача и 109 гола във всички турнири. Един от най-добрите реализатори на клуба за всички времена. През 1998 година като треньор на Левски печели купата на България. Във финалната среща Левски побеждава ЦСКА с 5:0. Ето какво каза той пред NOVSPORT.

Мачът с Хамрун

Футболът е гадна работа, особено за треньорите. Сигурен съм, че и на Мъри в момента му е гадно. За съжаление този път шансът не ни покри. Преди седмица малтийците ги бихме накрая. В двата мача с ПАОК пък имахме щастието първите ни голови положения да влязат и двубоите да тръгнат добре, както на нас ни се искаше. Този път за съжаление не стана така.

Представянето на Левски

Нападателите в лицето на Уелтън, Бари и Роналдо трябваше да се потрудят повече и да дадат повече в този мач. Разбира си и защитата в някои ситуации беше неадекватна, както и Ники Михайлов. Въпреки че особено при втория гол играчът на Хамрун още 100 пъти да я ритне от там няма да я прати между защитниците ни, които бяха около голлинията и между гредите. Но...този път стана. Очаквах да атакуваме по-масирано. Малтийците не бързаха, даже даваха вид, че бавят играта дори при 0:0. Очаквах по-дълбока преса от нашия отбор, а на моменти те ни пресираха и пречеха да разиграваме. Явно въпреки многото предупреждения на Мъри играчите бяха сигурни, че няма как да не продължим напред. И това им изигра лоша шега. Не вярвам Стоилов да им е давал указания да играят за 0:0, но няма как играчите да не се съобразяват с резултата от първия мач и това да ги е накарало да бъдат по-предпазливи", добави още Вълчев. Той е на мнение, че след станалото с Хамрун ще има отлив на публиката и спад не ентусиазма в нея, но той няма да е много голям и паника не трябва да има.

Бъдещето

За съжаление така стана, че вдигнахме летвата, прескочихме височина от два метра, а се провалихме на един метър. Жалко, че сега вместо да гледам Левски срещу Партизан, ще го гледам срещу Хебър, без изобщо да искам да обиждам тима от Пазарджик. Но това е положението - няма какво да се направи. Не трябва да се изпада в паника. Животът продължава. Сигурен съм, че много от нашите привърженици са разочаровани и няма как да няма отлив. Мисля, обаче, че той няма да бъде толкова голям. Браво на феновете, че ги подкрепиха дори и след загубата. Аз и моето поколение навремето, ако бяхме загубили от малтийци, щяхме да си тръгнем от стадиона с наведени глави, а със сигурност щяха и да ни освиркват мощно. Хубаво е, че сега времената са други. В паника не трябва да се изпада, финансовото положение е трудно, а борбата за спасението на клуба продължава. Може да се наложи да продадем някой играч, за да закърпим положението. Ники Михайлов сбърка при двата гола и може да почнат да се дават повече шансове на Пламен Андреев. От тук нататък на Мъри и на футболистите не им остава нищо друго, освен с добри игри и победи да върнат хората, които сега след това отпадане ще се отдръпнат.