Хубаво за Лев­ски е, че най-по­сле победи, че да се съсредоточат хората и върху спортно-тех­ническия аспект на нещата. Понеделник, сряда и петък Константин Папазов, втор­ник и четвъртък Павел Ко­лев, а един ден от седмицата и заедно на пресконференция - това взе да идва в повече. Вече знаем кой бил църква на Тити, от кого бил взел заем, как го посреща жена му при финансови операции със се­мейни пари и т.н.

А след мач треньорът ка­то истински рицар на печал­ния образ се чудеше как да ка­же още малко от същото, ко­ето много добре знаем. А са­мият Гошо Тодоров знае, че ние знаем това, което ще ка­же, и пак го казва. Всъщност почти всички медийни изяви между мачовете се свеждат до това, че ние трябва да чу­ем това, което вече сме чу­вали. А от "Герена" много добре знаят, че ние знаем това, което ще ни кажат, но по странни причини, ни го повтарят и потретват с добре познатото "пак каз­вам". За да приключим с тази тема, ще споменем, че силно се надяваме оттук насетне да говори само изпълнител­ният директор и то само ако има да каже нещо различ­но от предстоящия всеки мо­мент фалит. Пет-шест дни, 2-3 седмици и така този фа­лит се провлачи като родоп­ска народна песен.

Като едното нищо може да се окаже, че фалит така и няма да се случи. Или поне та­ка, както го очаква несинята България. Не се намери никой да обясни в прав текст, с няколко думички, кратко и ясно: фалит не означава заличава­не. Отнема се професионал­ният лиценз и клубът слиза при аматьорите. Но ще си е този Левски с тази емблема, с тези активи и пасиви и то­ва ръководство.

Спортно-техническият фа­лит, който отбелязахме ми­налата седмица като потен­циален вариант, няма да се случи, ако Левски всяка седми­ца тича толкова, колкото в Монтана. Естествено, за ти­тулярен състав и за стил е трудно да се говори, дори след такава гръмка победа ка­то четворката на "Огоста". Идеята е, че футболистите живнаха като единици, а и ка­то колектив се държат ста­билно. При събитията на "Ге­рена" от последните месеци имаше, а и още не е изключе­на опасността от анархия в съблекалнята, разделения на групи - наши на ваши, евтини на скъпи, българи на чужден­ци, нови на стари. Границата е тънка и треньорският екип и шефовете трябва да деб­нат много внимателно да не се появяват търкания, които да прераснат в искри.

Иначе за тези, които умеят да четат между редо­вете, има слънце на синята улица. Щом Лъчо Танев казва, че до месец-два Левски ще има голям спонсор, значи е така. Той празни приказки не гово­ри. А щом след мача с Монта­на нидерландецът Спиерингс казва, че вече е спокоен в Лев­ски и се чувства добре, значи футболистите имат някакви добри финансови новини. Твърде вероятно да се е слу­чило и нещо, свързано с голе­мите дългове на клуба, но ще оставим на хората от "Гере­на" да казват, каквото има да се казва. Така че фалитът до­ста се отдалечава от Левски. И няма смисъл Павел Колев да ни го казва като нивото на река Дунав в сантиметри по националното радио.

Друго за отбелязване в Монтана: Казано накратко -Левски си е Левски. Вярно, че от клуба е останало само името, както отбеляза кметът Златко Живков, но пък това име бе причина стадионът да се запълни прилич­но. Ако Левски бе в безнадеж­дно положение и не можеше да развълнува и Мъртво мо­ре, монтанските кибици ня­маше да се накачулят да гле­дат от близките къщи, стро­ежи и огради. Колкото и да е слаб Левски, хората се кате­рят или си купуват билет. Сигурно местните се надява­ха да си направят як купон с четири гола във вратата на Михайлов и след всяко попа­дение да пускат Драгана Миркович по озвучителната уредба, но не стана тяхната.

Левски изигра този мач ка­то Левски и що се отнася до това,  че след  първия гол продължи да диктува прави­лата на тере­на и като че ли за първи път видяхме отборът да не се огъва или пък дa из­пада в момен­ти, при които рита топката напосоки, за да успокои устре­ма на съперни­ка. Както се казва - поне срещу новаци в групата Лев­ски може да се стегне. А всич­ко това задъл­жително тряб­ва да намери продължение в посока нагоре в преследване­то на голяма­та цел - първа победа на "Гере­на" за годината. Не можем да кажем, че Етър е удобен съ­перник. На този етап до до­казване на противното Лев­ски има само един удобен про­тивник - Монтана. А за две седмици пауза Гошо Тодоров трябва да измисли нещо, с ко­ето да привлече публиката на "Герена". Защото едва хиляда човека на последното дома­кинство с Царско село, това е срам за всеки, който има не­що об­що с Левски.

Желю Станков, „Тема Спорт“