Това, че в края на европейската кампания Лудогорец се тупат в гърдите, че са се надигравали с Мидтиланд като равен с равен, става само за чесане на егото. И то само на оперативното и спортно-техническото ръководство. Собствениците в никакъв случай не могат да бъдат доволни, че евробоецът отпреди няколко години сега е слязъл до ниво да дава сериозен отпор на датски отбор. Едно време такива разградския радар не ги ловеше. Цървена Звезда сега изглежда като недостижимо страшилище спрямо Лудогорец, а парите са в полза на Разград. А всичко друго и най-вече школа е за сърбите.
Но както нееднократно сме отбелязвали, нишката отдавна се скъса и връщане назад няма. Всъщност има, но това би струвало страшно много луди пари, а и не само това, иска се и дългосрочно задълбочено планиране. А силно се съмняваме, че в Лудогорец има кой да я свърши тази работа. А това си е точно работа.
Но вече нищо не е такова, каквото беше. Дори след края на кампанията, няма да има кратко обръшение на собственика от Фейсбук. Към кого да се обърнат братя Домусчиеви?! Към тази шепа привърженици, които бяха на трибуните в четвъртък вечер на фирмения „Хювефарма Арена“, за да им благодарят, че все пак не предпочетоха удобните дивани у дома? Или пък към тези на диваните, да ги призоват да идват на стадиона? Към администрацията, която непрекъснато оказвала натиск, по думите на Валдас Дамбраускас? Или към футболната общественост, която като цяло предпочита други европейски мачове на гърба на Лудогорец? Или към треньорите, които обикновено са с кратковременен статут? Към футболистите ли да се обърнат шефовете? Та играчите на Лудогорец не показват някакви признаци на отдаденост, освен към редовното получаване на заплати.
Объркана е ситуацията в Разград и едно помпане на самочувствието с надиграване с Мидтиланд няма да свърши работа. Та Лудогорец не посмя да прехвърли границата на разумния риск и да си поиграе с датчаните на ролетка. Можеше да има безумно хвърляне напред, една победа би свършила добра услуга от психологически аспект. Това 0:0 си е като 0:1, както би казал поета – все тая, брат. Близо 20 поредни мача без победа в групова фаза в Европа е рекорд, който едва ли скоро ще бъде достигнат, дори от тимчета от Гибралтар и Андора. А се има предвид, че бюджета на Лудогоред около 40 милиона лева според ГФО (годишен финансов отчет) е много, много над конкуренцията в България. Над 26 милиона лева за заплати за 2020 година, за тези пари клубът от Разград трябваше да има съвсем друго ниво, а не просто да се надиграва с Мидтиланд и да се перчи как преди Нова година ще се е откъснал сам на първото място в България. В Европа срещу клубове с идентични бюджети, бъгарския шампион изглежда зле. И припомняме, че елиминирането на Олимпиакос накара хората от Разград да литнат в облаците и да си повярват, че във футбола всичко, каквото хвърчи в облаците, се яде. Но отново се оказа, че формата е временна, а класата е вечна.
Изключително крайно време е Лудогорец или да слезе финансово до диапазона на големите български клубове, или да удвои инвестициите и като финанси и като мозъчен футболен ресурс, за да може да играе на ниво в Европа. Така със средно положение не е интересно. Избиването на комплекси ни поомръзна, не е интересно да хвърлиш бесни пари за хореография, а под огромните нарисувани парчета плат седалките да са празни. Този фирмен проект явно поомръзна и на хората в Делиормана. Онзи ден срещу Мидтиланд те бяха толкова малко, че не посмяха да се разделят на две групи и да се питат обичайното: Имаааа лииии лудогорцииии? То има, ама те дори не разпознават и българските звезди като Десподов като някакви любимци. А за Манута и Текпетейове да не говорим.
Желю СТАНКОВ, "Тема Спорт"
