Левски е изп­равен пред мача на годи­ната. Това клише излиза поне по 5 пъти на сезон, а сега е едва вторият мач за „сините", но въпреки това е факт. Просто защото битката с Ма­рибор е големият шанс на този отбор. Победа на Левски ще ги прати срещу Абър­дийн, който поне на хартия е по-слаб отбор,. Това ще даде шанс за нов успех в Европа. Той пък от своя страна ще доне­се самочувствие, кое­то да прати най-после тима в битката за тит­лата. Истинска, реал­на битка с Лудогорец, не на думи, не само до декември.

За да се вземе един такъв мач от типа „всичко или нищо", просто няма по-подхо­дящ треньор от Люпко Петрович. Сръбска­та лисица, калена в какви ли не битки, е роден за такива дву­бои, в които да се надлъгва със съперници­те, да вади най-добро­то от своя отбор, кой­то по традиция е аут­сайдер. Люпко е спо­собен да измисли не­що в наглед безна­деждна ситуация. Пет­рович обаче може да го стори само, ако е себе си. Преди време самият Люпко каза за себе си, че е един от тримата богове на дефанзивния футбол, за­едно с Хеленио Херера и Жозе Мауриньо. Днес той трябва да наблегне точно на то­ва, в което е най-до­бър и го е доказал с годините. Призивите „Сините" в атака", кои­то се чуват от леген­ди, специалисти, а на­вярно и от трибуните на мача довечера, трябва да минават покрай ушите на Пет­рович. Сърбинът има усет как се играят та­кива мачове и трябва да се довери на него, не на призивите от трибуните.

Ако и в ръководст­вото на Левски имат някакви съмнения, от­носно подхода на Пет­рович, то трябва да знаят, че те сами са си го избрали. Люпко си е бил такъв винаги, играел е така винаги и е печелил почти вина­ги по този начин. Той не може да бъде друг, да прави ротации, да имитира Гуардиола или да се хвърли бе­зогледно в атака. Просто не е необходи­мо.

Ще използваме още едно клише, което често се върти, когато дойде време за голям мач - време е за мъ­же. Ама този път наис­тина, защото Левски в последните години за­тъна прекалено много в Европа. Две години извън турнирите, а преди това срамни от-падания от Иртиш и Сараево са твърде много за такъв тим. Загуба от Марибор ще означава и тежък фалстарт, защото ще намали публиката, очакванията и настро­ението поне десет пъ­ти. А така титла няма как да се гони.

Левски трябва да играе днес мач за своето собствено оце­ляване като клуб, за своето реноме и бъде­ще. И е призвал този мач да спечели Люп­ко Петрович. Но сър­бинът трябва да дейс­тва точно така, както го е правил през цяла­та си кариера.

Всъщност май точ­но такова е призвани­ето на Петрович, по отношение на Левски. Преди да си тръгне по изключително непри­ятен начин, изкушен от милионите в Китай, носителят на КЕШ направи нещо почти немислимо със „сини­те" в Европа. Нека припомним, че Левски бе изчезнал от евро-картата преди Люпко. Още с идването си обаче той промени манталитета на отбо­ра и неслучайно го изведе до запомнящи се победи над АПОЕЛ и Хайдук (Сплит). Оттам дойде началото на различ­ната евроистория на Левски, която стигна своя апогей при Ста­нимир Стоилов и не­говата приказка.

След Мъри обаче почти всичко на „Герена" се срути, особе­но по отношение на евротурнирите. Изк­лючение направи са­мо сезонът с Гонзо и Ясен Петров, в който бяха победени Генк и Спортинг. През оста­налото време изявите на „сините" бяха или комични, или трагич­ни. Може би това е историческата съдба на Люпко Петрович -отново да върне Левс­ки на еврокартата. За да го направи обаче, той трябва да бъде себе си. Само така Левски ще успее.

Стефан Дачев, "Меридиан мач"