Показаното във Великото Херцогство, особено през първото полувреме, дава повод за някакъв оптимизъм и показа, че нашите национали далеч не са най-слабите в Европа, както ни обясняваха в последните дни някои „експерти“ сред журналистите.
Така или иначе, „лъвовете“ се върнаха в играта и при две победи през ноември над Исландия и Естония и благоприятен развой в другите мачове, може сензационно да спечелят групата. Нещо, което изглеждаше като научна фантастика до преди около 24 часа...
Показаното в Люксембург като че ли осветли и основният проблем, който тегнеше над националите в последните 12 месеца. Точно толкова се задържа на поста предишният селекционер Александър Димитров, за когото бе публична тайна, че е „спуснат“ на поста от силните на деня политици миналата есен. И който така и не успя да докаже, че цялото „упражнение“ си е заслужавало...
Като всяко нещо, което не следва естествения си път на развитие, ерата „Димитров“ в националния отбор завърши катастрофално. Националите записаха историческа загуба от Люксембург, не можаха да победят едни от най-големите „дърводелци“ от Европа в лицето на Естония и си навлякоха гнева на цялата нация. Като отделно от това и ръководството на БФС бе атакувано от фенове, тролове, хейтъри и лузъри...
Нещата в отбора бяха ескалирали до там, че на мачовете с Люксембург и Естония играчи на терена махаха пренебрежително с ръка и очевидно отказваха да изпълняват нарежданията от пейката на треньора. Други пък демонстрираха явната си незаинтересованост към случващото се, защото бяха пренебрегнати и на тяхно място играеха откровено по-слаби футболисти. Трети пък неофициално говореха за прословутите „мениджърски интереси“ , като най-често споменаваното име бе на един бивш десен бек на ЦСКА...
Така или иначе обстановката около националния отбор бе тотално отровена и е цяло чудо, че все пак бе спечелена една точка срещу Естония (благодарение и на една силна VAR намеса) при отменения гол.
Поздравления заслужават президентът на БФС Георги Иванов и неговите колеги, които в ситуация на силен „цайтнот“ взеха решение да поверат отбора в ръцете на младия специалист Атанас Рибарски. Който до този момент бе водил само клубни отбори и юношите до 19 години.
Не казваме, че Рибарски е преобразил с магическа пръчка всичко, но и в двата мача под негово ръководство се видя, че футболистите излизат на терена, за да се борят. И то като един юмрук, независимо какво ще се случи на мача. И този път, за разлика от предишния сблъсък с тима от Великото Херцогство „не се уплашиха да победят“, както арогантно се изрази бившия треньор след загубата на Колежа.
След победата над Люксембург капитанът Илия Груев каза много ясно: „Треньорът този път бе поставил много ясни задачи, които да изпълняваме“. Което отвсякъде си е камък в градината на предишния селекционер...При когото видимо футболистите се измъчваха на терена...
Затова всички, които обичат българския футбол трябва да бъдат доволни от случилото се последните 5-6 дни. Спуснатият с политически протекции треньор си отиде, а играчите вече могат да бъдат спокойни и да дават най-доброто от себе си.
И не на последно място, в мача с Люксембург може би се роди следващата голяма звезда на родния футбол. 19-годишният Кристиян Балов направи великолепен мач, вкара много важния първи гол, участва в атаката при втория и въобще показа, че има заложби да стане голям играч. И то в отбор, далеч по-силен от Цървена звезда, където е в момента.
Поздравления и за спешно повикания Атанас Илиев, който пасна като дялан камък в отбора. И въпреки пропуска в Рейкявик при 0:0, сега вкара изключително красив и важен гол, с който до голяма степен бе подпечатана победата. А Рибарски показа, че няма как един добър отбор да играе без типичен централен нападател, както налудничаво се опитваше преди това...
Така или иначе България „отлепи ютията“ (по Любо Пенев) и през ноември ще има възможност да покаже дали успехът в Люксембург е плод на някакво позитивно развитие или моментен проблясък.
А феновете е добре да гласуват нов „вот на доверие“ на този отбор и да понапълнят Колежа на 13 ноември за мача с Исландия. Защото тези момчета имат нужда от тази обич и подкрепа. Така както я получиха на стадиона в Люксембург, където към края на мача стотици българи запяха мощно химна, давайки криле на отбора в най-тежките моменти пред вратата на Наумов. А покрай тях доста дечица развяваха трибагреника и имаха възможността за прът път да видят на живо и да изпитат радостта от победа на националния отбор на България. А това вече е безценно...
