Подредбата в тазгодишната класация за Спортист на годината е ясно отражение на българската на-родопсихология. Номер 1, очаквано или не чак тол­кова, стана борецът Иво Ангелов, който изпревари тенисиста Григор Димит­ров.

Не може да не се признае, че перничанинът направи невероятен сезон, като грабна европейската и светов­ната титла в категория до 60 килограма. Това стана в спорт, който си е типично нашенски. Не е минала година, без някой пехливанин да не се върне с отличие от голям форум.

Дотук добре. Ако попитате обаче един журналист от Sports Illustrated кой е Иво Ан­гелов, вероятността да получи­те верен отговор клони към ну­ла. Задайте същия въпрос за Григор Димитров. За аса от Хасково, който само за година се изкачи във върховете на най-аристократичния спорт -тениса. За света номер 1 в България е Гришо - вторият в нашата класацията. И не само заради връзката му с примата на корта Мария Шарапова (за което, апропо, също заслужа­ва адмирации).

На всеки е ясно, че титла от турнир от веригата на АТР на­мира много по-голям отзвук от какъвто и да е медал в борба­та.

Защото не случайно МОК ис­каше да извади пехливанлъка от олимпийското движение за­ради липса на атрактивност и зрителски интерес. И поради тази причина на световното в Будапеща борците започнаха да излизат на тепиха под съп­ровод на музика и светлини като звезди от федерацията по кеч. Да, обаче те не са такива. Борбата не е спорт, който но­си атракция и дивиденти. Не е и спорт, заради който хората ще напълнят 12-хилядна зала.

В България не сме научени да ценим уникалността на ус­пехите. Носовете ни са дълбо­ко запушени, когато става въп­рос за бизнес и за шанс светът да разбере за нас.

Именно поради тази причина и зала „Арена Армеец" остана полупразна по време Турнира на шампионките. Защотс тенисът е аристократичен спорт. А българинът не е ари­стократ, няма и да бъде. На нас ни е по-хубаво в кръчмата в Перник...

Никола ШЕНТОВ, "Меридиан мач"