Мернах преди малко Мануела Малеева при Цветанка Ризова. 

Правеха си маршировка на зъбите, която беше радост за ушите радеви. Руменрадеви… 

Народът, демек фамилия Малееви, протестирали, защото искали човекът на Решетников да направи служебно правителство.

Гадно ми стана! Правят ни на тъпанари, бе хора! 

Леля Цветка я остави, тя отдавна си е дала задника. И все го върти към „умните и красивите“. Безплатно? Едва ли. Всеки задник, дори и дъртият, си има цена.

Мануела Малеева обаче не мога да я оставя. Заради тези по-малките. 20-годишните, 30-годишните, че дори и малко по-големите.

На тях могат да им я пробутват за голяма родолюбка, за ДА-то на Българията, за знамето на промяната.

На мен не могат. Защото помня, че:

Мануела Малеева и фамилията й по комунистическо време спечелиха милиони долари от наградни фондове и не платиха нито един лев данък на държавата! Нищо, че с парите на държавата станаха това, което са.

С майка й Юлия Берберян бяха първи фаворитки на Тодор Живков и имат десетки „първи страници“ на вестници със снимки с него.

Когато дойде демокрацията и през 1991 година държавата реши да си потърси невзетите данъци, но Малеева стана Франиер, взе швейцарско поданство и пак не плати нищо.

С майка й Берберян купиха 10 разнебитени панелки в „Обеля“ и ги смениха за 20 декара златна земя в Борисовата градина! Гешефт, с който дори Пеевски се би гордял.

Със съпруга на дъщеря й Георги Стоименов, мениджър на Григор Димитров, и до днес промиват мозъка на Гришо, за да не играе за България.

С тези кратки акценти от досието й, Мануела Малеева е по-скоро НЕ, България! А не са само те.

ПП: Цветанке, подготвяй се като каниш гости! То не може само сръбска ракия в "Проя"...

Владимир Зарков, журналист