Името му в превод озна­чава светлокафяв жребец. Иначе всички му викат Пан­терата и идва от страна­та на нефта, латиносапунките и Уго Чавес - Венесуе­ла. Това е достатъчно, за да предизвика интерес но­вото попълнение в атака­та на Черно море Хермес Паломино.

 

Откакто е във Варна обаче, той убеждава, че освен екзотика в него има и много футбол. Хермес прави фурор в летните контроли на моряците и е на път да се превърне в ед­но от откритията в род­ния ни футбол. Досега Пан­терата има на сметката си 3 гола и една асистенция, но този актив бледнее пред желанието, с което се раз­дава по терена. Не спира да бяга нито за миг, бори се, надиграва се, подава и шутира с хъс, който буквално изумява. И то в приятелски мачове.

 

Ако трябва да опишем Паломино с три думи, той е скромен, амбициозен и изк­лючително набожен. Освен футбола другите му страс­ти са баскетболът и салсата, а голямата му любов е приятелката му Луисана. Мечтата му е да пробие в европейския футбол и спо­ред него България и в част­ност Черно море са идеални дестинации за постигане­то й. „Ръководството на клуба ме е наблюдавало дъл­го време, чакали са да пока­жа най-доброто от себе си в Арагуа, за да се убедят в качествата ми. Слава Богу това се случи и аз вече съм в Европа. Сега вече всичко зависи от мен. Обичам да правя нещата правилно, ще гледам да не объркам нещо. С помощта на Господ вяр­вам, че ще се справя. Бог ми е водач", споделя Пантера­та. Последното изречение обича често да го повтаря.

 

Досега е играл единстве­но за клубове в родината си, като едва за втори път в живота си изобщо напуска пределите на Венесуела. Любопитното е, че първа­та чужда страна, която по­сещава, отново е в Източ­на Европа. През миналото лято със своя Арагуа е на тренировъчен лагер в Беларус. Иначе професионална­та му кариера започва в Трухиланос през 2007 г., ко­гато е на 19 години. След­ват два сезона на противо­речиви изяви, в които сменя екипите на три клуба - Карабобо, Гуарос де Лара и Минервен, преди да се уста­нови в Арагуа. Първите му месеци в отбора от град Маракай обаче също не са никак леки, макар началото да е повече от обещаващо.

 

Дебютира с победен гол срещу Реал Еспор в края на 2009 г., а в следващия кръг на местната Примера дивисион вкарва два срещу Атлетико Ел Вия, превръщай­ки се в любимец на местни­те фенове. Но не задълго. След страхотния старт за Паломино следват 8 мъчи­телни месеца на голова су­ша, в които е съсипван от критики от темперамент­ните латиноамериканци.

 

„Хермес играеше с голямо желание, действаше нав­сякъде, често асистираше и винаги допринасяше за успе­ха на своя отбор. Липсваше му обаче най-важното за един нападател - головете, и затова бе атакуван от фенове и специалисти. Той обаче издържа на натиска", обяснява венесуелският журналист Хенри Санчес Джордан.

 

В този тежък за Паломи­но период привържениците настояват да бъде закот­вен на пейката и дори изго­нен от отбора, но не така мисли аржентинският треньор на Арагуа Анхел Ка­валери. Той не спира да вяр­ва в своя централен напада­тел и излиза прав. През ок­томври миналата година серията без попадение на Паломино най-после е прекъсната. Той започва да вкарва гол след гол, не про­пуска мач, в който да не се разпише, а Арагуа се изкачва до шестото място в Апертура. „До края на живота си ще бъда благодарен на про­фесор Кавалери. Съветите, които ми даде, ми помогна­ха да стана по-добър футбо- лист", споделя Пантерата.